Дехидратирано месо

Преди много години, когато поглъщах романите на Карл Май, там редовно се споменаваше пемикана (това е счукано и изсушено месо с голяма трайност). По-късно, като студент по археология, попаднах на текст който разказваше как прабългарите са нарязвали на ивици месо, което след това са слагали под седлото си. Колкото и странно да звучи сега, именно солта, съдържаща се в потта на коня го е консервирала, подобно на днешната пастърма.

Липсата на място за сушене, както и липсата на кон вкъщи доведе до закупуването на дехидрататор. За мое огромно разочарование, семейният автомобил не отделя сол по-време на движение :).

Заедно с Ева (съпругата ми) и разсейвани от прекрасната ни дъщеря Елора, направихме редица опити. Изчетохме безброй рецепти в нета, но от опит знаехме, че огромна част от така наречените „рецепти“ там не са изпробвани от хората, които са ги публикували. В това се убедихме след след опита да направим хрупкав чипс от батати (сладки картофи). По предписание трябваше да са готови за 3 часа при точно определени градуси. За 8 часа непрекъснати проби с различни градуси при нас не се получи нищо повече от ошав. Бататеният „чипс“ си остана стафидест, а съвсем не хрупкав, както рекламираше рецептата.

Ето защо, имайки едно наум, с Ева решихме да рискуваме с рецепта за дехидратирано месо, но без да я спазваме сляпо.

Стъпка едно:

С помощта на остър нож, внимателно нарязах месото на тънки ивици. Нашият тест беше с хубав телешки шол.

Стъпка две:

Подготвям съставките: Горчица,соев сос, скилидка чесън, черен пипер, червен пипер, чубрица, самардала.

И накрая за разкош лъжица мед.

Стъпка три:

IMG_1309

Всичко е забъркано и оставено на спокойствие поне за два часа.

Стъпка четири:

Дехидрататорът е на пет нива, покрити с хартия за печене. Дванайсет часа на 50 градуса и следва последната.

Стъпка пет: Вкусната част, резултатът.

По скромното мнение на трима ни, е нещо близко до пастърмата, по-жилаво, много ароматно, леко пикатно и определно много вкусно.

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *