НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Драгоманско блато, по пътя на прелетните птици

Съвсем близо до София, град Драгоман е на 36 километра в посока Калотина. Драгоманското блато е най–голямото карстово блато на територията на България. Намира се на пътя на прелетните птици “Via Aristotelis“ – спирка за почивка в богатата блатна растителност.

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до Драгоманското блато следвате път Е80. Веднага след Драгоман завивате надясно към село Големо Малово и до крайната цел ви остават около три километра. Встрани от „входа“ към достъпното блато има място за паркиране за около 10-15 коли, също и достъп до водата. Не се заплаща вход за разходка по кейовете на блатото, нито за използване на кулата за наблюдение.

ИСТОРИЯ:

За съжаление през студените месеци на 2019-2020 година Драгоманското блато два пъти горя, най-вероятно след умишлен палеж. След втория пожар на 22 януари 2020-та е изгоряла 1/3 от блатото, растенията и животинските видове там. Малка утеха е твърдението, че не е пострадала защитената зона на Натура 2000. Засегнати са и дървените мостчета за посетители, така че не знаем какво ще заварите, ако решите да се разходите там. Строежът на автомагистрала Европа в района допълнително усложнява пътуването към Драгоманското блато.

В блатото могат да се наблюдават около 240 вида птици, срещат се още видри, водни костенурки, водни змии, шест вида жаби и два вида тритони.

Ние чухме част от тях, но не успяхме да ги зърнем.

IMG_4476

В началото на блатото се простират нешироки дървени мостчета, издигащи се едва на педя от водата. Много за интересни за разходка, но може да предизвикват и спорове между деца и родители. Децата искат да вървят сами, родителите се притесняват. Самото блато край мостчетата не е дълбоко, така че дори някой да падне, само ще се измокри. През пролетта в началото на дървените мостчета има доста коприва, така че може да се наложи да пренесете децата, за да не бъдат опарени. Ние обуваме гумени ботуши, но те съвсем не са задължителни. По мостчетата може да се ходи дори бос.

Децата и възрастните се радват на:

  • Висока кула за наблюдение
  • Дървени пътеки през блатото
  • Птици сред папурите и в небето
  • Влечуги и земноводни
  • Рояци пеперуди през юни
  • Билки и много диви цветя, коприва през пролетта
  • Оскъдна сянка

От кулата за наблюдение ще се насладите на 360 градусова гледка през малките й прозорчета. Тя е по-сложна за искачване и слизане, ако сте с дете. По-висока е от кулите на други места, които сме посещавали.

IMG_4409

Дървените мостчета из блатото се възстановяват благодарение на дарителска кампания на Сдружение за дива природа „Балкани“. За съжаление най-важните 100 метра от мостовете са изгнили и достъпът до частта от блатото, в която са водните лилии е прекъснат.

За разходка сред блатата е добре да вземете:

  • вода
  • слънцезащитни шапки
  • нещо за хапване
  • дълги панталони или високи чорапи/ботуши, за защита от копривата през пролетта

Драгоманското блато е любимо за разходка на нашето семейство. Ако сте с непроходили малчугани, може да останете с количката на паркинга, оттам също има малък достъп до водата. Със слинг или кенгуру може да разходите мъниците навсякъде. Две години подред редовно огласяхме блатата, докато дъщеря ни спореше може ли да върви първа, без да ни държи за ръка. Сега тя е на четири и й се доверяваме, но без да я изпускаме от поглед.

Носим си кафе и нещо за хапване и правим импровизиран пикник на най-широката площадка. Високите папури са като шумолящи стени, отвсякъде се чуват скритите животинки. Ако имаме време, минаваме и през Алдомировското блато, което е съвсем наблизо. По пътя към Драгоманското блато има щъркелови гнезда, в началото на пролетта с нетърпение чакаме щъркелите да се завърнат. Друго любимо местенце в тази посока ни е язовир Бистрица.

Отидете и през някой облачен летен дни, мястото винаги е интересно. А там, където може да заведете дете, може да отиде всеки.

Ето още малко кадри от Драгоманското блато:

IMG_4491
IMG_4410
IMG_4416
IMG_4418
IMG_4404
IMG_4420
IMG_4428
IMG_4413

Автор: Явор Радев, Евел Инара

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.