Home Накъде с дете НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Манастир “Св. Йоан Богослов“ и екопътеката в Земен

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Манастир “Св. Йоан Богослов“ и екопътеката в Земен

Един виц провокира разходката ни до Земен:

-Извънземен съм, извънземен съм, извънземен съм – повтарял някакъв мъж в метрото, докато говорел по телефона. – Щом се прибера в Земен, ще ти се обадя.

Земен се намира на по-малко от 80 километра от София, а ако идвате от Кюстендил или Перник, разстоянието е наполовина. Може да стигнете и с влак, ако не разполагате с личен автомобил. Градчето се намира в красивия пролом на река Струма и освен да се разходите в самия град, има възможност да видите и:

  • Земенски манастир и църквата-музей от 11 век там
  • Екопътека Земенски пролом
  • река Струма
  • разходка с влак за радост на децата, стига се за около 2 часа

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до град Земен ако идвате от София,  маршрутът ви е София-Перник-Радомир-Драгомирово-Земен. Първоначално поемате по автомагистрала Струма (А3), след което следвате Европейски път Е871 (известен и като Подбалкански път). На разклона при село Драгомирово завивате надясно и по шосе 6233 стигате до град Земен. Повечето указателните табели по пътя са за Земенския манастир „Свети Йоан Богослов“, следвайте ги спокойно.

ИСТОРИЯ:

Град Земен невинаги се е казвал така. Получил е името си в началото на 20 век заради останките на съществувалата през Средновековието крепост Землънград. Останките от селища и крепости, охранявали пътя към Сердика в пролома на река Струма, датират още от късната Античност.

Вижте Земенското поле в миналото – картичка, запазена в семейния ни фотоалбум. На гърба й е обелязано – Земен, 11 август 1927 година.

Ние първо отскочихме до манастира, който се намира над града. Стига се лесно, благодарение на табелите. По продължението на шосето край манастира може да паркирате – пътят е по-широк там.

МАНАСТИРЪТ:

Смята се, че Земенският манастир “Св. Йоан Богослов“ е основан през епохата на Второто българско царство, някъде през 11 век. Той влизал в пределите на крепостта Землънград. Единствената сграда в манастира, оцеляла от тези отминали епохи е църквата – датирана някъде в края на 11 – началото на 12 век. В наши дни Земенският манастир не е обитаван от монаси, а е превърнат в музей, филиал на Национално историческия музей (НИМ). В състава му влизат: две свързани помежду си сгради, камбанария и църквата-музей “Св. Йоан Богослов“.

Църквата е кръстокуполна, без притвор. (Притвор е входното помещение в християнския храм, разположено обикновено в западната му страна). Изографисвана е през 11 и 14 век. От първото изписване са оцелели части от образи на светци, които се намират до олтарното пространство – изображения на Св. Ана, Св, Йоаким, Св. Константин, Св. Елена. Живописта от 14 век заема почти цялата стенописна площ. Изображенията от този период са ктиторски* портрети, едни от най-ранните запазени по българските земи. Портретите са на мъж – неизвестен местен феодал, съпругата му Доя и двете им деца, както и на мъж и малко момче с имена Витомир и Стаю. Надпис в наоса** на църквата указва, че второто изографисване е осъществено по време на владичеството на деспот Деян, някъде в средата на 14 век.

*Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.

**Наос е термин в църковната архитектура и представлява вътрешната част на един храм.

Жилищната част в Земенския манастир е строена към средата на 19 век и съвместява монашеските килии с одаи за гости. След Освобождението към интериора на манастира е била добавена камбанарията в двора до жилищното крило.

На разположение има:

  • чешма
  • голям двор с места за почивка
  • няколко пейки
  • църква-музей “Св. Йоан Богослов“
  • гостилница с маси под липите
  • детска площадка с люлка и пързалка
  • гледка отвисоко към град Земен

Пред манастира си купихме земенски млечни продукти на чудесни цени. Опитахме киселите млека и овчето сирене. Носете си хладилна чанта, ако ще пазарувате – нашето кисело мляко беше на ръба да не издържи дългата ни разходка.

Входни билети само за църква-музей “Св. Йоан Богослов“:

  • Индивидуален посетител – 3 лева.
  • За ученици и студенти – 1 лев.
  • Комбиниран билет в рамките на месец: Земенски манастир-НИМ-Боянска църква – 14 лева.
  • Входът е безплатен всеки последен понеделник на месеца.
  • Цена за снимане:  фотоапарат до пет броя снимки – 5 лева, видеокамера за 30 минути – 15 лева.

ЕКОПЪТЕКАТА:

Всъщност, основната ни цел в Земен беше екопътеката Земенски пролом. Търсенето й се оказа приключение. Табели няма никъде, а навигацията не показва пътя, по който с автомобил можете да стигнете до началото й. Тази екопътека е създадена така, че до нея да не се стига удобно с кола. По-лесно ще стигнете с влак, релсите минават покрай пътеката, а гарата е близо. На няколко пъти си махахме с машинисти и пътници.

Пътят с кола е тесен и лош, криволичи под сипеите на бивша каменоломна. Тръгвате от началото на града, като ориентир от Google maps може да използвате „детелината“ на входа на Земен – шосе 623 преминава под мост, част от шосе 6233. Щом минете под моста, продължавате направо и трябва да внимавате за отбивка вляво – черен път без име и указателна табела. Река Струма трябва да ви се пада отляво, а градът ще е от другата страна на реката. Продължавате между каменоломната и реката, някъде там ще видите единствената указателна табела „ПРОЛОМА“. След около километър-два по наистина лош път ще стигнете до мост над реката. Отново пресичате Струма и стигате влаковите релси, завивате надясно покрай релсите. След малко, когато почти сте загубили вяра, че ще я откриете, ще зърнете началото на екопътеката. Пътят е еднопосочен, в последните 500-600 метра няма как да се разминете с друга кола.

До пътеката може да стигнете и пеша, като паркирате в града от другата страна на влаковите релси. Разстоянието не е малко обаче, особено ако като нас носите повечко храна и вода.

Ние се бяхме запътили натам, за да отпразнуваме сред природата рождения ден на Ева – редакторът на Пълнощастие 🙂 Мястото е чудесно за малко празненство с деца, имаше трева, но не беше обрасло. Ние не бяхме единствените, имаше и мотористи. Да, брегът на реката от тази страна е висок, но е далеч от детската площадка. Влаковите релси са отделени със стена от храсти. Има много място, а и гарата в Земен предлага разходка с влак почти до началото на екопътеката. Ако няма да карате гостите си да минават по черния път под сипеите и държите под око децата, всичко ще бъде наред:)

На отсрещния хълм пасяха много козички. Ние ползвахме защита от кърлежи, за всеки случай. Препоръчваме и на вас. На площадките няма много сянка, така че помислете за слънцезащита, ако планирате да останете там.

Дългото лутане изяде от времето ни, така че останахме в началото на екопътеката.

На разположение има:

  • барбекю
  • места за почивка
  • няколко пейки с маси за сядане
  • беседка
  • стена за катерене
  • детска площадка с люлки и пързалка
  • дървена куличка
  • фитнес площадка

За разходка в Земен може да не носите почти нищо – да похапнете под липите в манастира, да си напълните бутилка с вода и да поемете пеша към екопътеката. Все-пак вземете си:

  • Защита от кърлежи и насекоми
  • Слънцезащита
  • Вода или бутилка за вода

Още гледки от Земенския манастир:

Още гледки от Земенската екопътека:

По пътя към Земен ще минете много близо до стената на язовир Пчелина:

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Язовир Пчелина, недалеч от Радомир

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.