КАКВО Е ДА СИ: археолог по образование и фотограф по призвание

Когато човек избира какво да учи, е много далеч от избора какво ще работи. Представата ни какво правят хората, които работят по „специалностите“ от университетите май няма нищо общо с реалността. Създадохме тази рубрика „Какво е да си…“ за да се убедим в многообразието на опции какво да работим, за да ядем:)

Аз съм Явор, единият от Пълнощастие. Завършил съм археология и както много мои колеги, никога не съм работил по специалността си. Обичам страстно историята, но времето и интересите ми сами си проправиха път към работата, която харесвам. Днес съм се отдал на сайта Пълнощастие и на фотографията. Държа на прецизността, харесвам иновациите и съм честен до глупост с клиентите си:)

Ето как изглежда денят ми днес, като блогър и фотограф:

08:00 – 09:30 Събуждам се, най-често от усещането, че някой ме гледа. Четиригодишната ми дъщеря чака на вратата на спалнята.

09:40 Правя си късо еспресо с малко мляко, едновременно с „детското кафе“ – мляко с какао в кафена чашка.

09:50 Започвам работа.

Смешното е, че когато се захванахме с Пълнощастие, идеята беше да работим по-малко и семейството да е повече време заедно. Второто изискване е перфектно изпълнено. Първото – когато работиш от вкъщи и ти харесва онова, което вършиш, работата няма начало и край.

10:30 Изпил съм кафето, време е за здравословна закуска. Забърквам едно кисело мляко с всевъзможни ядки, овесени трици и мед. Докато чакам да се накисне, проверявам Google Analytics или каня хора да участват в някоя рубрика на Пълнощастие.

Истината е, че хората се притесняват. Или не се доверяват. Или не им се занимава. Аз се ядосвам, често се ядосвам, но гледам да не го показвам. Броя. Нали съм от Пълнощастие, все-пак:) После хората се престрашават, накрая ми благодарят най-сърдечно, сравняват участието си с втори рожден ден заради начина, по който са реагирали на статията приятелите им…

11:00 Хапвам. Най-често пред компютъра. Тази закуска ме държи дъъълго сит.

На същата маса или зад гърба ми дъщеря ми рисува, учи се да брои и чете. Дневната ни е и офис, и детска градина. Има прекъсвания за Пепа Пиг, понита, чаени партита и обсъждане на нови идеи.

13:00 Към този час най-често успяваме за разходка. Понякога тримата отиваме до някой парк или до Панчарево и си открадваме час-два сред природата. Снимам за удоволствие и пия кафе.

15.30 Започва сериозната част на деня. Ура, четиригодишното ми чудо спи следобеден сън. Жена ми е отишла на работа. Сам съм вкъщи, офиса и детската градина. Имам време да гледам туториъли, да правя корекции по сайта или да обработвам снимки за следващия ден. През същото това време напоследък се пробвам и да готвя 🙂

19:00 Почивка и време за втора разходка. След дълги преговори понякога караме лонгборд и тротинетка, друг път просто обикаляме градинките и детските площадки.

21:00 Втората половина на Пълнощастие, позната под псевдонимите Евел Инара, Мама бубина писина или просто муци:) 🙂 се прибира от работа. Посрещаме я по пътя и докато вървим, опитвам да й разкажа наведнъж всичко, което ми е хрумнало или съм направил докато я е нямало. От другата й страна същото прави дъщеря ми. Мисията не е напълно възможна, а аз задължително се сърдя, ако тя не желае да ме изслуша внимателно и да разбере колко много и изключително важна информация съм генерирал:).

 

22:30 Елора би трябвало да си е легнала, но май винаги има закъснение от половин час. Време е за някой любим филм или сериал, ако не седна на компютъра да пооправя нещо уж за минутка.

01:00- 01:30 Започва тюхкането. Ей, колко часа станаааа!

Програмата е различна, ако съм на снимки, разбира се. Включва препускане по стълбите в различни часове на деня, тъй като с Елора трябва бързо да стигнем до майка ми и баща ми. Струва ми се, че уж тичаме, без да се движим, а Елора не иска да бърза по стълбите – защо пък да ходя в баба?

Участниците в рубриките ни „4 съвета за щастие“, „Моята любима дреха“, „Почти човек“ обикновено са хора, които съм снимал или пък са ми направили впечатление някъде в „мрежата“. Благодарение на Пълнощастие за година се запознах със стотици хора. Повечето възродиха вярата ми в българския дух. Има ги тези хора, не са изчезнали.

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ … от един археолог по диплома, настоящ фотограф и заклет музикален и литературен фен

Comments are closed