КАКВО Е ДА СИ… барман с призвание

автор: Стефан Христосков

Ти к`во сега, барман ли си или на петела гребена – ми викаше един мой началник.

Обичам да правя крем карамел, след което да изяждам два пъти повече от това, което съм се зарекъл. После да изследвам пред огледалото дали аджеба не съм пуснал шкембе… Обичам да слушам музиката, с която съм израснал – АББА, Ал Бано и Ромина Пауър, Фамилия Тоника, Васил Найденов, Силвия Кацарова, Валди Тотев, Фил Колинс, Бон Джоуви, Куин, Дони и Момчил, Д2 ама с Дичо… Опитвам се през последните година–две да попревъзпитам тялото си, че като кажа „отиваме на йога“, „отиваме на плуване“ или „ще играем мач“, да не си и помисля за мускулна треска. Абе, с две думи – доста години играех предимно футбол, но реших да разширя кръгозора си. Отнякъде, сякаш на бял кон се появи Йогата и ми каза „опитай, бре дърво такова, знаеш ли колко е яко“. Две години по-късно – ами много е яко. Тренираш и тялото, и духа си, докато се чувстваш добре и мислиш позитивно, че ти си шефа и каквото наредиш на себе, си това е.

Наскоро си купих въдица и прохождам в риболова. Абе, тая работа хич не била лесна! Опитах 4-5 пъти… На няколко пъти мен ме хванаха комарите, тук-там вадих някоя консерва или забравен във водата нечий потник. Още очаквам сефтето на куката, ама важното е да сме живи и здрави.

Как да съм я избрал моята професия? Май нещата бяха взаимни. Тя си вика „чакай да го хвана този, да го направя човек“, аз пък „гледай само колко много интересни бутилки има, по цял ден си слушаш музика, постоянно гаджета на бара, че идва и една дата, и пари ти дават“! В детските ми години, като учителски син доста учене падаше. Лятната ваканция книгите се прочитаха за 2-3 седмици, после подготовка за следващата година. Ако се даваше диплома за летните ми ваканции над учебниците, на 18 години си излизах поне главен асистент в някой университет. Шегувам се. Реално, аз от дете си падах много по историята, четях десетки пъти книжки за българските владетели, за славните битки при Онгъла, Ахелой, Одрин на цар Калоян и т.н. Нещото, което ме дръпна много към напитките, беше че те си имаха интересни истории – къде и как са се правили, как са били пазени легалните дестилерии в Шотландия от нападенията на нелегалните собственици. Как и защо име като Смирнов се пише с ф Smirnoff, а се прави в САЩ… Как пиратите от екзотичните морета и острови са се наливали с ром. Започваме от книга като „Островът на съкровищата“ и я докарваме до Зелената фея и абсента…. Истории, митове, легенди. Никога няма да ми омръзнат.

Така и аз – млад, голобрад, винаги с нестихващ ентусиазъм да науча още нещо, да правя нещо по-добре всеки следващ ден, започнах своето пътешествие в необятния космос на напитките. То за мен никога не е било работа, а житейски път, в който всеки ден е ново предизвикателство да науча как да съм по-добър човек, как да се усмихвам повече и как да съм по-знаещ и можещ в занаята си.

Дали е съвпаднала представата ми с реалността? Ами, за мен реалността е такава, каквато си я създадеш. Всичко се крие в начина на мислене.

СУТРИН

  • Сутрин, 7,30 часа. Освобождаването на възглавницата е нормално, няма охкане, пазарлъци за още 5 минути. Винаги съм бил ранобуден, освен след някое събитие или фест за напитки, все пак…
  • 7,35 часа. 30 капки здраве от работливите пчелички. Главен герой – Прополисовата тинктура.
  • До 8,00 малко йога, малко разтягане, повечко раздвижване, тук-там малко музика, Бон Джоуви е супер, нo и LZ важи, все-пак.
  • 8,10 часа. Хапване: яйца, печен хляб, масло, мед, сиренце, лютеница, ама от тази, дето е истинската и червения цвят, наистина е от чушчици (мога да я ям 24/7).
  • 8,40 – 9,00. Както традицията повелява: Кафе… кафе… кафеее…Една френска преса… За да е специален деня, има специално кафе – Етиопия Иргчеф е уоууууу амброзия. Ти да видиш! Този регион за отглеждане на кафе е толкова невероятно плодороден…
  • 9 и нещо. Баба Вектра ме очаква за нови приключения и задачки.
  • 9,30 – 13 и нещо. Курс за бармани, обиколка из необятния свят на барманската култура.
  • След 13 часа. Интересно как винаги в тази моя раница разнасям поне 1-2 шейкъра, лъжици, мерилки, сиропи, чайове и т.н. От какво ли й е душата, винаги още нещо да събере, да се натъпче вътре и това, и онова.
  • До 18 и нещо – консултации по заведенията. Невероятно е, когато успееш да запалиш искричката на знанието в нечии очи.

18,30. Време е да си ходя вкъщи. Стига съм скитосвал по улиците.

ВЕЧЕР

Малко вечеря, малко четене, писане, някое клипче, план за следващия ден, малко футбол, понякога по някоя хубава ракия за колорит. Героят е изморен и вече е време за ъпгрейд на системата. Който е измислил възглавницата, е крал.

Хррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррр

ЗНАЕТЕ ЛИ КОГА ЕДИН БАРМАН СТАВА ГЕРОЙ НА ВЕЧЕРТА? СПОРЕД МЕН:

…не, не е със снимката във Фейса…
…не е и с новия измислен коктейл…
…нито дори с новия шейкър на ананасчета…
…не заради някое състезание. Малко самочувствие не вреди, без да е прекалено…
…може би новата престилка? Може би, но надали…
Драги ми приятели, барманът създава изживяване, емоции, спомени.
Барманът е духът от лампата, който сбъдва мечтите, докато храни душата.
Той е лудият шапкар, който си боядисва лицето и слага шантава шапка.
Той е Питър Пан, който е пораснал, но е запазил чувството си за свобода и подарява емоции наоколо.
Барманът те посреща само с двете си ръце и те изпраща с радостно сърце.

Така мисля аз, а кой съм аз ли? Един обикновен човек, щастлив от живота, който си обича работата и се стреми да гледа винаги позитивно на нещата.

Казвам се Стефан Лазаров Христосков, на 30 години, от Пазарджик. Занимавам се с професията барман от доста години. Работил съм в доста заведения, имам богат опит и доста награди от престижни състезания за бармани, но на кого му пука за някакви минали факти и хартийки? Спомените са наистина невероятно нещо и всеки ден можем да си създаваме нови. Не бива да живеем за старите.

В началото барманството беше мое хоби, но през годините го превърнах в професионален път и мое призвание. Сигурно сме се виждали някъде, а може би не сме все-още, но ще се случи скоро, може би дори утре? Може да съм бил облечен в зелени дрехи, или просто в риза и да не съм спирал да бърборя за някое уиски или коняк. А защо да не съм бил по тениска и бермудки, но с усмивка до ушите? Може пък да съм бил гол до кръста, целият в боя или пък в пяна, или да съм ви пръскал с вода или сода. Защо да не съм ви натупал с надуваем боздуган или да съм ви направил коктейл в розово фламинго и да съм пробвал да пия от него с 4-5 наставени сламки. Може да сте ме видели някъде със слънчеви очила без стъкла, или без едно стъкло, със сламена шапка или перука, или глава на петел… Но това съм бил все аз, същият Стефчо!


Един виц ли казахте?


Тренира цяла зима. Диети, гладува, прави тяло.
Отива на морето и хоп – вижда, че жените харесват бармани и музиканти.

От май 2017 година съм част от проекта на един уникален плажен бар Dirty Gradina. За два сезона заедно със собственика, мениджъра и моите колеги го превърнахме в уникално място за партита. Гостите ни идват и просто не искат да си тръгват, защото е много як купооон! Много пясък, вода и емоции! Пяна, боя, детски играчки или просто… #DIRTYКърти

За мен всеки ден е дар. Голяма чест е да предавам знанията и опита, които имам, на курсистите в школата за бармани ,,Bar Academy Bulgaria‘‘, където преподавам. Наистина съм много щастлив, че през тези вече близо 11 години, успях да превърна хобито си в професия и към днешна дата да се занимавам с това, което винаги съм искал.

В свободното си време обичам да пътувам. Като свърши сезона тази година, обиколих над 25 забележителности по цялото Черноморие за 4 дни – от Резово до Дуранкулашкото езеро.

,,Избери работата, която обичаш, тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.“


Конфуций

Снимки: личен архив Стефан Христосков
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Стефан Христосков и на Пълнощастие

Comments are closed.