КАКВО Е ДА СИ: Бръснар, една мъжка професия за едно мъжко момиче!

Животът ми не е бил розов. Винаги съм постигала успехите си с много труд, но като че ли повечето избори в живота ми са били подсказвани от схващането „Какво ще кажат хората?“. Предразсъдък, който искам да забранят със закон, защото човек живее само веднъж и ако се съобразява с всичко и всички, значи живее всичко друго, но не и собствения си живот.

За мен е важно да живея живота, който ме кара да се чувствам жива! Така стана и с избора ми на специалност за магистратурата ми – заложих на „сухата“ материя на счетоводството, въпреки че човек на творчеството трудно би бил определен като сух или скучен. Въпреки, че го съзнавах, избрах тази сфера защото е модерна, с перспектива за добро бъдеще. Още мисля така и не съжалявам. Сега умея да планирам разходите, бюджета и финансовити проблеми, неминуеми във всеки бизнес. За мен това ми поприще не е излишно, но не е и нещото, което ме кара да се чувствам на моето място. Отклоних се. В счетоводството няма място за разтягане на локуми – това също ми дава увереност, че не е за мен тази съвършенно точна наука. Затова взех решение и направих остър завой /не, че това не е присъщо за мен/.

Та, както казах, човек трябва да работи това, което му доставя удоволствие. Когато сутрин звънне алармата, не да не искаш да ходиш на работа, а да се събуждаш с нетърпение за деня и да си мислиш какви чудеса ще сътвориш.

Обичам да съм различна. Да правя пробиви в новостите, обичам да съм нестандартна и ДААА, обичам когато хората го констатират. Затова и реших да се захвана с нещо съвършено различно от всичко, с което съм се занимавала досега. А именно – с фризьорство и бръснарство.

В последно време „BARBER“ манията нахлува с все по-голяма сила в ежедневието на мъжете. Мисля, че се получават страхотни резултати, но тук аз искам да разбия стереотипа и схващането, че това е само за мъже. Захванах се с огромен хъс, интерес и самочувствие да държа бръснач в лицето на мъжа с ясната представа, че ще е трудно, че често ще бъда подценявана. Резултатът от усилията си чета в очите на клиента. Удоволствието от работата ми, без да се страхува.

Много обичам и се гордея с едно от качествата, които притежавам – с педантичността си. Тя ми помага изключително много в тази ситуация и е предимството ми пред мъжете бръснари. Мъжете не се славят със своята педантичност и прецизност. Косъмчето, нарушаващо контура те не го виждат по начина, по който го виждам аз.

Много е интересно, когато на стола дойде нов клиент. Виждам от вратата неговото любопитство, нагласата че няма да се справя. Сядат някак несигурно, но след бръсненето ми признават, че съм надминала очакванията им. Това е другото ми предимство пред мъжете бръснари. Несигурността и лекия страх на клиента го държи в напрежение през цялото бръснене, а адреналинът ги прави по-млади. И така, така резултатът е 2:0 за жената бръснар. Шегата настрана, но така или иначе, всяка силна жена мечтае да вижда иначе силния мъж… малко стреснат… Получава се в този случай.

Денят ми е динамичен, пълен с различни характери и личности от всякакво естество. Всеки със свои проблеми и схващания, но всички с една цел. Да добият спретнат и поддържан вид. Другото нещо, заради което ми доставя удоволствие тази професия е да виждам хора, които се стараят да изглеждат добре и аз да съм „виновна“ за това.

Когато денят приключи, си тръгвам от салона удовлетворена и с усещането, че днес съм направила с една идея по-красив и света, и деня на клиента.

Казвам се Цветелина Джоголанова, на 32 години, от град София. Когато трябваше да избера школа или академия, в която да се запиша за курса ми по фризьорство, държах да има и часове по бръснарство. Радвам се, че избрах точно „Artistic vision academy“, защото там се учих от най-добрите – преподаватели с по 40 години стаж в бръснарството, хора с отношение към тази така модерна в днешно време сфера, една от които е жена. Тя ми даде вдъхновение и самочувствие, че и аз като жена мога да се справя. Там не ни учат само как да държим бръснача. Изключително съм щастлива, че именно там уча това, от което се вълнувам и то по най-реалния начин – с право на грешка, която след това помниш за цял живот и не допускаш да се повтаря, защото в бръснарството нямаш право на грешки.

Снимки: личен архив Цветелина Джоголанова

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Цветелина Джоголанова и на Пълнощастие.

Вижте любимата дреха на Цветелина Джоголанова:

МОЯТА ЛЮБИМА ДРЕХА… e шопската носия на Елин-Пелиновата Елка

Comments are closed