КАКВО Е ДА СИ: из житието и битието на един проджект-авантюрист и координатор на надморската височина

През зимата на 2014 пуснах един мейл със CV и огромно желание за работа до Worldwide FX (за който не знае, това е студио за визуални ефекти към киноцентър Бояна). Не че имаше някъде обява за Project coordinator, но една приятелка ми каза, че може би си разширяват екипа, защото почват доста голям нов филм. И аз, без да разбирам от кино, отидох на интервю, харесахме се и… се  взехме. В България няма висше образование с дисциплина “визуални ефекти в киното” и всичко се учи на място – с обучение и практика. По принцип съм завършила “Връзки с обществеността” в СУ и изобщо не съм предполагала навремето, че някой ден ще попадна в Киноцентъра. По-скоро си представях, че ако искам някой ден да получавам нормална заплата, ще трябва да се размотавам по разни офиси, облечена като елегантна официална дама и денят ми ще преминава през брифинги, мийтинги и пресконференции с хора, които си придават повече важност, отколкото бих понесла… Но ето че ми се получи по друг начин.

През 2015 всяка Божа сутрин пътувах поне час и половина от Центъра до Бояна. За щастие, вече има метростанция Витоша и се преместих да живея близо до нея, така че сега направо летя.

08:15 – С една Lavazza с мляко и едно кафяво захарче вече се пробуждам, някъде по бул. Черни връх и преглеждам пощата – да видя какви бележки сме получили от режисьора на филма, по който работим, че трябва да ги материализирам в таскове към екипа, с който работя. Е, и Facebook преглеждам.

11:30 – вече съм подредила програмата на композиторите (2D аниматорите в отдел Compositing) и отиваме в кинозалата да гледаме и обсъждаме прогреса на заявените за ревю шотове.

12:30 – цял час обедна почивка в планината! Идеален момент за пикник, излежаване в хамак в гората в двора на Киноцентъра, четене на книжка, разходка из декорите. При нас е съвсем възможно за 15 минути да обиколиш Рим, Лондон и Ню Йорк.

14:30 – второ ревю в кинозалата, на което се обсъжда кои шотове пращаме на режисьора и кои още не са за показване. Дават се бележки какво трябва да се подобри, след което работата се разпределя и планира във времето, пишат се репорти кое кога ще е готово. Абе…Project management с елементи на счетоводство (защото има доста неща за изчисляване), разследваща журналистика (помага за разрешаване на заплетени случaи) и право (от време на време трябва добре да се обосноваваш и да се защитаваш по възникнали творчески казуси).

18:00 – гася двата монитора и се стягам за прибиране, не е задължително да е вкъщи. Често гостувам на приятели или излизам навън, опитвам се да не се затварям в цикъла “от работа – вкъщи” и обратно. Обичам да си стоя у дома, само когато вали.

Казвам се Ваня Бенелинова. Баща ми наистина се казва Бенелин и не е италианец. Харесвам си презимето повече от фамилията, затова го използвам при представяне. Иначе всички ме наричат просто “Ванчето”. Обичам всичко с картофи и кашкавал. Като се изнервя за нещо е хубаво наоколо да има кашкавал – особено откакто отказах пушенето. Обичам и да пътувам – откакто се помня съм насам-натам. Независимо дали работя ‘freelance’ или на пълно работно време, винаги намирам време за нови пътешествия и емоции. Като малка си мечтаех да стана певица, а сега… Ами, мечтата ми се сбъдва понякога, когато пея песента за “жълтите чехли” (само няколко човека знаят какво имам предвид). Малка победа отскоро ми е преминаването на Кончето, пожелавам си голямата победа да е Ком-Емине. Другото, което си пожелавам, е тайна.

Снимки: личен архив Ваня Бенелинова

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Ваня Бенелинова и на Пълнощастие.

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ…един щур пътешественик, фестивален маг, постоянно търсещ предизвикателствата

Comments are closed