КАКВО Е ДА СИ: Митака от DRS, който добавя извънземни и може да сменя небето, а на партитата „още разцепва като невидял“

В днешно време почти няма хора, които да са само едно нещо. Аз съм познат на петдесетина човека като Митака от легендарната рап формация DRS и още по-легендарната Амнистия, на двайсетина като CGI-я на сет от 5th degree и на още по-малко като тоя татуирания пич с брадата от Фифтаците… Имам и няколко приятели, на които изобщо не им пука за тия работи, заради което и са ми приятели.

Към настоящия момент съм най-вече digital compositor. За тези, които не са навътре във визуалните изкуства – това са хората, които манипулират вече заснет материал в необходимата за клиента посока. Най-просто казано – ако имаш филм/реклама с гора, а ти е нужно филм/реклама с мечка в гора, ние слагаме мечката. По тая схема слагаме и експлозиите, добавяме извънземните, вихрушките, сменяме небето, сменяме сезоните, леем дигитална кръв на поразия и така… според зависи. Това му е хубавото. Лошото е, че колкото и да ни се работят гореспоменатите неща, се налага да работим и за вафли, кисели млека, салами, лекарства – за каквото се сетиш и какво ли не още.

В тази сфера попаднах малко случайно преди около 10-на години. Тогава работих като шеф на съпорта на фармацевтична фирма и безкрайно много не ми харесваше. Един ден приятели ми писаха, че има кастинг в една рекламна агенция за кампанията на Киномания за съответната година и да отида. Отидох и там се запознах със Заека. Само любов и пудра за Заека. Кастинга беше да играем на филми. Казват ми филм и го обяснявам без думи. Тая игра съм я измислил аз и си ме взеха и беше супер. Снимахме в Киноцентъра в Бояна и ми трябваха 2-3 часа на сета, за да разбера какво ми се работи в тоя живот. Заради всичко това обаче ме уволниха от шефската ми длъжност, което не бих казал, че ме натъжи особено. За съжаление после почти година бях без работа и понаучих малко Adobe Premiere и After Effects вкъщи с туториалчета. Много ми се правеха видеоклипове, а нищо не разбирах от нищо и трябваше да науча някакви неща от А-то и Б-то. Тогава много ми помогна един приятел от детските ми години – Ивайло Андонов, на който ако му видите IMDBто, няма да ви се вярва…  Та той ми показа някакви неща, каза ми какво трябва да науча и когато в Киноцентъра търсеха хора, ме изпрати там . Там почти нямаше слабо, колегите ми бяха и вярвам, че все още са супер про-та, мега пичове и оттам са ми останали едни от най-добрите приятелства. Научиха ме на почти всичко. За шест години мисля че 11 филма съм изцъкал там и после рязко и също толкова неочаквано влязох в рекламата. И тук имах шанса да срещна само хубави хора, но и разбрах, че с реклама се занимава куцо и сакато и на всеки свестен човек се пада по един тъп. Това за още шест години.

Начало:

Денят ми започва най-късно в 07:00, защото имам котарак и той така е преценил. 07:30 вземам душ, докато през това време сварявам 5-6 яйца, които са обичайната ми закуска в повечето дни. Отиването на работа ми е най-гадното през зимата и най-якото през останалите сезони, защото зимата се налага да ходя на работа с колата, а останалите сезони предимно с колело и чат-пат с електрическия борд или с лонгборда. Имам няколко метода за алтернативно придвижване и всичките ги харесвам повече от колата.

9:00 гледам да съм в офиса. „Сутрин, кафето, дебелия джойнт и като Хаус ъф пейн и аз съм Он Пойнт“ – знаете тази песен, по нея се движа. Работният ми ден е до 18:00 и обикновено е на компютъра, в опити да измамя нещо Драгия зрител.

12:00 Сградата, в която работя, има чуден покрив с размери на малко училищно игрище, където с колегите в обедната вземаме въздух, пием по бира и разхождаме по някоя коза, че то не се живее иначе тоя живот.

18:30 След работа ходя на кондиционни тренировки, няколко пъти седмично, защото възрастта и активния раперски живот последните 20-на години си казват думата. Много уважение за пичовете от Spider Sport в Лозенец, всеки път влизам в залата с кеф и все повече си показвам всичките простотии там, което малко разваля дисциплината понякога, но те не ми се сърдят май…

23:00-02:00 Краят на деня ми напоследък е в един VR PS шлем с любезното съдействие на жена ми, в опит да избия де що има зомбита, демони, някакви космически нещастници, един сериен убиец и няколко Сатани. В другия вариант припадам на дивана в отчаян опит да изгледам един цял филм наведнъж най-накрая. Нямам много успехи с това.

Никога не съм искал да бъда някой или нещо конкретно. По-скоро през целия си живот съм се опитвал редом с това, което трябва да правя, да правя и по малко от това което искам. Баланса между тези неща не е лесен, особено когато си млад, не можеш много неща, не познаваш много хора, не изкарваш много пари… С времето, ако имаш късмет или си достатъчно упорит или най-добре и двете, това което трябва и това което искаш да правиш малко по малко започват да се сливат. Номерът е да го постигнеш максимално рано за да му се наслаждаваш максимално дълго.

В момента също опитвам редом с работата ми да си движа някакви собствени проекти, изцяло за личното ми удовлетворение. Искам да си заснема няколко мои неща, които подготвям с помощта на приятели от известно време, имаме малко нова музика. Ще видим какво ще стане ..:)

Казвам се Димитър Димитров, повече познат като Митака от DRS. На 38 години съм и се занимавам с композитинг във 5th degree и с рап по принцип.

Вярвам в Бог и в извънземните… В друго май не…

Имам две татуировки от Ендо, първата и последната.

Безкрайно съм нетолерантен към глупости от всякакъв вид и калибър.

Вълнува ме бразилското жиу жицу.

Любимото ми е като ни наричат „Рап динозаври“ и „Стожери на българския рап“.

Имам 17 годишен котарак на име Зайън.

На партитата все още разцепваме като невидели.

www.fb.com/mytag.drs

instagram.com/mytagdr

Как Митака вижда щастието:

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ един заклет велосипедист на средна възраст, с особено мнение за интелектуалния багаж на хората като цяло

Снимки: личен архив Димитър Димитров

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Димитър Димитров и на Пълнощастие.

Comments are closed