КАКВО Е ДА СИ: Координатор операции, кинолюбител и wannabe писател

Ами какво, какво? Както е казано: аз съм си обикновен човек съм си. През 2008 г. разбрах, че предишната ми работа вече няма да я бъде и ей така пратих CV за работа в онлайн казино, покер и спортни залагания. Обадиха ми се точно 5 минути, след като бях пуснал мейла, отидох на интервю и ме взеха. И те така, за добро или зло, там съм вече 9 години, че и отгоре – в компания, която не произвежда смислен продукт и не дава нищо стойностно на хората, даже обратното. Един от многото, пръкнали се съвсем закономерно механизми в съвременната консуматорска система, който ще мине и ще замине. Не съм благословен сърцето и душата ми да тиктакат в ритъма на нещото, с което си изкарвам хляба – поне засега – но този факт не ме спира да правя това, което обичам.

А аз обичам и ценя най-важното за мен, семейството ми: прекрасната ми жена, soulmate, вдъхновител и критик, и най-готиното и яко момиченце на света – дъщеря ми. Когато опре до това, с какво ми харесва да се занимавам – не мисля, че се различавам особено от хората на моята възраст, смело са нагазили в средата на тридесетте. От малък обичам да гледам филми и да научавам любопитни подробности за любимите ми кинотворци. Кефя се на яката музика – не се ограничавам в един или два стила. Имам предвид стойностна музика за ценители. И разбира се, писането – моя страст от дете, която бегло засегнах в годините на израстването си и в която бурно се гмурнах в началото на 2015 г. Оттогава се гмуркам, потъвам, изплувам, плавам, нося се и се рея в нея. Навремето съм си представял как един ден ще пиша художествена литература и тя е точно тази, която пиша в момента – в жанровете фантастика, фентъзи, хорър, мистерии, трилър. Въпреки че имам опити и в други жанрове, не си представям по-различно насочеността на моите творчески пориви и словоблудства за в бъдеще.

Началото (или един от многото дни напоследък в живота ми):

07:10

(Когато трябва да водя щерката на детска градина)

Непосилно за организма, мъчително и тягостно пробуждане. Събуждане на детето. Сутрешен тоалет, душ, обличане. Бегом към градината, че пак закъсняваме за закуската.

08:00

(Когато не трябва да водя щерката на детска градина)

Непосилно за организма, мъчително и тягостно пробуждане. Душ, обличане. Айде към работа.

09:00

Посещение в пекарна „Ванилия“ в квартала, която ми е на път за метрото. Правят умопомрачително чудни закуски.

10:00

Ами, работа… Понякога има, понякога няма. Случва се тук-таме това-онова, но като цяло не е нещо, което мисля, че заслужава особено значимо внимание.

18:30

Тръгвам си от офиса и със смесени чувства се вливам в редиците на извиращата човешка маса, която бърза да превземе и да се натъпче в туловищата на средствата за градски транспорт, където ухае чудесно.

19:30

Прибирам се вкъщи. Миговете, в които отключвам входната вратня на жилището ни, разкриват някои от най-готините страни на живота, дават ми сили и някакъв оптимизъм за бъдещето. Тогава дъщеря ми се втурва към мен с искрено радостни крясъци и ме прегръща с всичка сила. Ако ми е писано да си избера някакъв time loop, който да се повтаря до края на Вечността, бих избрал точно тези моменти. И разбира се, прекараното интимно време с моята половинка, но това мисля, се подразбира. Нали, мило?

Оттам нататък – занимания по интереси. По принцип съм нощна птица и често си „взимам своето“, будувайки по малките часове. Или ще пиша, ще чета, или ще гледам филм, или ще интернетствам.

Аз съм Александър Цонков, безчинствам из интернет пространството и се подписвам в издадените си творби с псевдонима Lostov. Почитател на някои видове човешки пороци. Член на клуба на авторите на хорър “Lazarus. За малко под три години, откакто пиша един вид по-сериозно, имам публикувани 13 разказа в различни сборници, алманаси и периодични издания и 2 статии във в-к „Труд“. Мога да се изфукам и с трето място в националния конкурс за публикуван къс разказ за автори до 35-годишна възраст “Рашко Сугарев” – 2016 година и с награда за дебют от Еврокон 2017 (Chrysalis Award – European Science Fiction Society).

  • Ако някой желае да допринесе за здравето и силата на егото ми или просто пък се кефи на нещата, които пиша, може да удари един лайк (каква хубава старобългарска дума, нали?) на: 

https://www.facebook.com/lostovswritings/.

  • В този блог споделям част от творчеството си:

https://lostovswritings.wordpress.com/

Само част, защото останалото пазя ревниво за първата си самостоятелна графоманска изява.

  • Тук понякога качвам разни размисли и страсти за нещата от реалния свят:

https://misterlostov.wordpress.com/

Живи и здрави, и наздраве!

Снимки: личен архив Александър Цонков – LOSTOV

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Александър Цонков – LOSTOV и на Пълнощастие.

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… един почитател на добрите филми и спагети „Болонезе“, който се опитва да пише и май започва да му се удава

Comments are closed