КАКВО Е ДА СИ: Рекламист и пътешественик по призвание

Преди десетина години, когато започнах да се занимавам с медии и комуникации, си представях как всичко, което правим, е ВЕЛИКО, ВЪЗХИТИТЕЛНО и не на последно място – ГЕНИАЛНО. С времето стана ясно, че 95% никак не е велико (и възхитително, и гениално), но има едни 5% от работата в рекламата, които я правят ВДЪХНОВЯВАЩА. Понякога има редки моменти, в които можеш да използваш силата на рекламата за истински добро – да използваш масовите комуникации, корпоративната отговорност като инструменти, с които да променяш неправди или да подобряваш неща. Наивно, но факт.

Работата на рекламиста е доста стресова – налага се да общуваш с ужасно много хора, всеки от които с много конкретно или изключително неконкретно виждане за нещата и непрекъснато да се опитваш да балансираш между тях, за да има в крайна сметка ефективен резултат. Налага се да влизаш надълбоко в различни бизнеси – не само от гледна точка на предлагането на конкретни продукти и услуги, ами и в процесите и процедурите на вземане на решения в компанията-клиент. В същото време се налага и да познаваш добре собствения си екип и да знаеш как да подхождаш към всеки един – не сме роботи, които реагират на команди, особено в творческите отдели.

Има ужасно сериозно залитане в дълги кореспонденции, които в голяма част от случаите не са най-смисления подход и се налага да се пазиш от заблуждението, че писане на имейли, пауър пойнти и ексели е равно на свършена работа. Понякога трябва да си напомняш, че трябва да излезеш навън и да видиш реално как живеят хората, какво правят, как говорят и какво харесват – неща, които гледаш в графики и изследвания, но невинаги виждаш всъщност.

Почивам си като пътувам, като редовна дестинация ми е Италия. Харесвам разнообразието в различните области на страната – все още виждаш ясно разграничение между отделните републики буквално на ежедневно ниво. И храната – о, боже! Храната!

  • Начало:

7.00ч. За толкова години мъчение от ранна детска възраст – през училище, университет и работа – така и не успях да се науча да ставам рано. Започвам да се будя към 7.00, за да успея да се измъкна от леглото към 8.00. Следва дълго гледане в една точка, пиене на кафе (две кафета) и мислено подреждане на задачи. 7-8 имейла по-късно тръгвам към офиса, където рядко можете да ме видите преди 10.30. В годините хората около мен са се научили, че и да дойда по-рано на работа, нивото ми на адекватност е като на ленивец в кома.

10.30. Офис. Пием кафе, обсъждаме задачи, разбираме се за всичко, което трябва да се свърши през деня и в какви срокове.

10.45 Сроковете са абсолютно променени и има 2-3 нови проекта със статус „ултра-мега-турбо-жизнено-важно-спешно“. Дишане. Не е спешно, спокойно, не сме лекари.

12.30 Има-няма 5-6 разговора по телефона, 50-60 имейла, започва обсъждането на ежедневната „нова година“ – т.е. къде ще ходим на обяд. Неслучайно го споменавам – излизането от офиса на обяд с годините ми се е доказало като един от най-важните моменти на деня, за да можеш да смениш гледката, въздуха и да видиш други неща.

  • Следобед:

Тогава за мен и колегите е най-динамичното време, тъй като вече сме в процес на изпълнение на всевъзможните задачи, творчески срещи или презентации.

Краят на работния ден е абсолютно имагинерно понятие в този бизнес – понякога денят може да приключи към 18-19, но нерядко продължава до 22-23ч. В този период на годината (септември-декември) във всяка рекламна агенция е ситуация на пълна бойна тревога, поради хилядите коледни кампании, които ни нападат. Не познавам рекламист, който поне веднъж не е ..кхъ-кхъ… изразил негативно мнение към Коледа и кампаниите по това време. Обикновено по това време на годината резервирам самолетни билети за следващата – важно е да имаш поне 1 планирано пътуване напред, помага срещу откачане.

  • Край:

Приключването на деня е силно разнообразно – може да е едно кино, театър, концерт преди прибиране, един бар с приятелки или уиски мастър клас, или пък – малко работа от вкъщи. Когато се налага да пиша стратегии, анализи, брифове (творчески задания), обикновено го правя у дома, в периода 23.00 – 3.00ч. Ако по някакво Вселенско благоволение съм се прибрала навреме от работа, чета (напоследък предимно автобиографии) или си гледам някой класически американски филм от 50-те. Тогава към 23ч. съм заспала доволно.

Аз съм Неда. Занимавам се с реклама в почти всеки смисъл – от влачене на кашони до писане на стратегии за „хиляди-милиони“ евро. Най-вече съм бързащ, спокоен човек. Бързам, защото 24 часа не стигат, спокоен – защото знам, че не стигат. Извън работата си обичам най-много да пътувам, да се запознавам с различни хора и да научавам всякакви нови неща. Старая се да бягам от предразсъдъците и да не съм зла. Успехът е променлив 😉

Снимки: личен архив Неда

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Неда и на Пълнощастие.

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… една симпатяга, която място не може да си намери, обожава да колекционира таланти и няма търпение да види какво ще се случи

Comments are closed