КАКВО Е ДА СИ: Художник – талантът, който превръщаме в професия!

Винаги съм имал афинитет към изкуствата. Обичам да рисувам още от ранна детска възраст и това е нещото, което умея и правя най-добре. Като човек-артист, през годините съм опитвал много неща, свързани с изкуството: правех арт бижута, рисувах върху дрехи и дори работех като дизайнер, докато накрая не открих себе си в акварела.

Интересното при мен е, че напуснах една сигурна професия (работата ми като дизайнер), за да се отдам изцяло на рисуването на картини и реализирането им. Това беше едно от най-трудните и в същото време едно от най-желаните решения, които съм правил до момента. Днес съм щастлив от факта, че създавам изкуство, което радва и прави щастливи останалите хора.

Едно от хубавите неща, когато човек работи за себе си е, че няма ограничения. Работното време го определям аз. Всъщност то зависи от музата, идеята и концепцията за картината, която в момента се ражда в главата ми. Много често работя сутрин по халат с чаша кафе, а не натъпкан в костюм в някой офис, чакайки да бъде поставена следващата задача… Понякога се чувствам като Хю Хефнър, само че съм лишен от всички негови привилегии… хаха!

Казват, че хората на изкуството са малко луди. Аз бих добавил, че сме артисти, които обичаме свободата. Един художник изразява себе си чрез картините, които прави и с всяка една творба показва на света част от собствената си природа и душевност.

Събуждам се рано (около 7ч) , защото при мен най-добрите идеи се раждат сутринта. Тогава нямам търпение да започна да рисувам.

Преди да започна съществената част, а именно създаването на една картина, аз оформям идеята в съзнанието си. Целия този процес става по време на сутрешното кафе, заедно с разглеждането на снимките, които съм направил от предния ден. След като изгладя всяка мисловна стъпка – започвам работа.

Рисуването е самотно занимание, които изисква концентрация и пълно изключване на ситуацията около теб. Затова по време на работа често правя паузи – не само защото искам побъбря с някой близък или да си направя кратка разходка, но и самата картина трябва да си „почине“ от мен.

По-късно през деня, или на следващия ден се връщам отново на „работното място“.

Казвам се Иво Йорданов и съм на 31 години. Художник съм и работя вкъщи :). Преди година си направих Фейсбук страница с името „Иво Йорданов – акварелен реализъм“ и до днес имам над 6000 харесвания. Интереса към мен и изкуството, което правя е повече, отколкото съм очаквал!

Благодарен съм на всички, което ме оценяват, харесват и купуват картините ми.

Как Иво Йорданов вижда щастието:

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… един млад художник, влюбен в малките неща, които ни заобикалят в ежедневието ни и са непрекъснато около нас

Снимки: личен архив Иво Йорданов

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Иво Йорданов и на Пълнощастие.

Comments are closed