Лесен домашен ликьор от вишни

Краят на юни е. Вишните узряха и вкъщи дойде време за приготвяне на любимия ми вишнев ликьор. Той ми напомня за къщата на баба ми, където един трилитров буркан с вишни и захар стоеше на слънце, а аз се облизвах, предвкусвайки колко вкусни ще бъдат вишните после. Вишневият ликьор за мен е нещо като лакомство. Аз съм от жените, на които не им е вкусен алкохола, но чашка вишнев ликьор никога няма да откажа 🙂

Вишневият ликьор се приготвя лесно и освен костилките, няма отпадък. След като е готов, отцеждам пияните вишни и ги пазя в буркани в хладилника. Слагам по шепа-две в кексове, бисквити и домашни бонбони – само им махам костилките.

НУЖНИ СА ВИ:

  • вишни
  • захар
  • големи буркани или бутилки с широко гърло
  • ракия или водка след около два месеца

Мога да напиша някакви килограми, но всъщност мерките тук са на око и не са в килограми:) На шепа вишни без дръжки се пада около шепа захар. Тоест, ако имате кило вишни, си вземете кило захар, че и отгоре. Можете да досипете захар и след няколко дни, ако се окаже, че имате по-малко. Вишните ще стоят в бурканите два месеца.

Вкъщи ползваме стъклени бутилки от прясно мляко, защото отдавна нямаме трилитрови буркани. Махаме дръжките на вишните и сипваме – ред вишни, ред захар. Не пестим захарта. Така, докато запълним бутилката на две трети, като отгоре захарта е малко повече. После слагаме салфетка на гърлото на бутилката и я захващаме за по-сигурно с ластик. Оставяме бутилките на перваза на прозореца на вилата. От време на време, ако се сетим раздрусваме бутилките, за да помогнем на захарта и вишните да се разбъркат по-добре.

В края на лятото прецеждаме получилата се течност с цедка. Изцеждаме хубаво готовите пияни вишни и ги запазваме в буркан за добавка към печива. Дори сега имам малко вишни от миналогодишния ликьор в хладилника. Не се развалят и не е необходимо буркана да се стерилизира. Аз непрекъснато го отварям, за да вадя вишни от там:)

Полученият ликьор се разрежда с ракия или водка. Аз го харесвам с по-малко добавен твърд алкохол и повече сладост. Тоест, ако зависи от мен, го разреждам 2:1 в полза на вишневия сироп, ала невинаги присъствам на смесването 🙂

Вкъщи започнахме пак да ценим малките чашки, като от старите ракиени сервизи. Баба ми имаше много красиви, но за тях мога само да си спомням. Поради липса на стари сервизи, ползваме чашки за шотове.

Двайсетина грама ликьор в хладните вечери, почукването на чашките за наздраве, ми носи усещането за неподправен уют.

Автор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

Пълнощастие 2019 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.