автор: Мирян Костадинов – MIRY
ЕДНО: ОБИЧАЙ! (себе си и другите)
По-травиално начало от това, здраве му кажи, и въпреки че тази фраза в наши дни звучи като извадена от реклама на комплект за епилация или хапчета за отслабване, ще се опитам да бъда покъртително точен в дефиницията си. Изтърквайки фразата, човешкия ни вид всекидневно успява да докаже, че най-важните неща ги забравяме най-лесно. Като човек, израснал с творчеството на Бийтълс, още от хлапе знам, че най-голямата ни необходимост е любовта, ALL YOU NEED IS LOVE, са казали хората все пак, и съм сигурен, че ако отделим част от секундата да осмислим това, ще се убедим в правотата на посланието. Бих могъл да цитирам поне двайсетина мъдри личности от историята, които проповядват това, но дори и да го сторя, няма да бъде от никакво значение, ако сами не осъзнаем, че това е едно от най-прекрасните и вдъхновяващи чувства. Та какво по-хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан? Нито богатства, нито здраве ще бъдат от значение, ако нямаме с кого да ги споделим. Тук всъщност искам да направя едно уточение: БЕЗРЕЗЕРВНАта любов (или съвсем просто – да обичаме, без да очакваме непременно тази любов да се върне към нас) е кристализацията на най-близката форма на божествено същество. Съветвам следващия път, вместо да люпите семки в парка да се вгледате в някое куче, хлапе или баба, и да забележите любовта, която даряват на света. Всеки ден, всеки един от нас прави малки грешки в своя живот. Затова никога не трябва да забравяме и силата на малките неща, на малките мигове щастие – подарена усмивка, танц с непознат или цвете, подадено на малко момиченце. Това са моменти, които могат да променят живота ни.
ДВЕ: НАМЕРИ ЩАСТИЕ в работата си и ПРАВИ ГРЕШКИ!
Без извинения и без самосъжаления. Никога не трябва да оставяме някой да ни казва, че не можем да направим нещо велико. Имаме ли мечта, трябва да я защитим и да се борим за нея. Ако не си готов да сгрешиш и да направиш сам своя избор, никога няма да е възможно да измислиш нещо оригинално. Странно е как като деца ние не се страхуваме от грешките си. Докато растем обаче, изгубваме това умение. Започваме да изпитваме страх от грешките – заклеймяваме ги, проклинаме ги и създаваме една реалност, в която грешките са най-лошото нещо, което можем да направим. В резултат, изобретателността ни се потиска. Пабло Пикасо е казал: „Всяко дете е художник. Проблемът е как да остане художник, когато порасне.” В училище често се налага да страним от предметите, които ни харесват, с обяснението че никога няма да можем да се реализираме. „Не се занимавай с музика, няма да ставаш музикант.”„Не рисувай, няма да си художник.” Поради тази причина, много креативни и талантливи хора започват да си мислят, че те не са такива.
Според мен не можем да си позволим да продължаваме по този начин.Трябва да спрем да оставяме хората да казват на какво сме способни, да се освободим от родителски представи, културни норми и социални убеждения и да докажем веднъж и завинаги, че способностите, талантите, дарбите и силата във всеки един от нас са неограничени. Животът ни ще е какъвто го направим и никой няма право да ни съди сега или някога.
ТРИ: ПЪТУВАЙ!
Всеки човек с пълноценен живот има нормално жилище, икономична кола и добре платена работа, която не харесва твърде много, но пък няма и нищо против да посещава всеки ден. Има много проблеми в ежедневието, но не ги споделя с другите все-пак, за да не бъде в тяхна тежест. Има разбира се и хоби, което практикува в почивните дни, но в последно време нещо все излиза работа. Няма много свободно време, но пък човекът знае, че трябва да се влагат часовете, за да може един ден да си позволи хубавото жилище, кола, или почивка. Годините си минават, а парите все още не успяват да се струпат. Така и не успява да събере за почивка, но пък се радва всеки път, щом успее да се освободи за разходка по Витошка с приятели. Намира си жена, ражда се дете, чупи се колата, обират жилището, пари наляво, пари надясно, но човека бачка и знае, че поне живее пълноценно.
Да, бе. Ако това е животът на пълноценния човек, то аз с удоволствие бих се самозвал за отрепка. Това не е пълноценен живот, а животът на човек без перспективи, без цели. Човек, непознаващ далечните хоризонти. Човек щастлив, защото има малки, лесноосъществими, обикновени желания. Това е човек не пълноценен, а лишен от мечти. Всъщност, това не е човек, а един щастлив балон, изпълнен само с въздух под налягане.
Пълноценно живее онзи, който има раница на гърба си. Онзи, чиято раница събира всичките му ценности и е винаги с него. Онзи, чийто палец сочи небето, докато ръката е протегната над пътното платно, опитваща се да осигури пътуване на стоп. Онзи, който притежава билет за случайно избрано място. Онзи, който има крила на глезените си и не познава уседналия начин на живот.
Това е пълноценният човек, това е неговият живот. Този, който живее пълноценно, е винаги на път. Той отива някъде, неопределено къде и търси нещо, неопределено какво. Този човек знае, че въпросът не е какво ще намериш, а как ще го търсиш.
Защото Пътят те среща с хора, запознава те с нови идеи. Търсенето те прави не просто човек, не просто щастливец, а те прави личност. Истинска пълноценна личност.
И Керуак го е казал: „Пътят е живот.”
ЧЕТИРИ: ЗАОБИКОЛИ СЕ С ДОБРИ ХОРА и слушай ХУБАВА МУЗИКА!
Този съвет определено е най-лесният за изпълнение, като следва едно основно простичко правило – не се събирай с идиоти. Сега ще възникне вероятно конфликт за точната дефиниция на “идиот”, но нека използваме този термин като заместител на “хора, с които нямаме нищо общо”. Преди години бях от типа хлапета, които много се страхуват от чуждото мнение и оставях други да решат важните неща вместо мен. Поведение, повлияно от социални норми и страх да не сгреша в избора си на живот. Поведение, с което реших, че избягвайки от това което изпитвам вътрешно, аз ще успея да бъда приет и харесван от хората около мен. И наистина подейства, но в действителност станах поредния хуманоид, просто нова и подобрена версия, част от апатичното стадо овце, които бълва българската образователна система. Стоях в кутията на обикновения живот и се ужасявах да разкъсам опаковката, да бъда себе си и да покажа на себе си и на света какви са моите възможности.
Музиката определено бе движещата сила в тази промяна на нагласата ми. Това е една от най-чистите форми на религия без да има нужда да прекарваш часове в молитва или кланяйки се на божество, да успееш да вземеш най-доброто и хубавото от живота. Веднага, щом открих плажове и градинки с мили и усмихнати хора с китари и бирички около тях, всичко си дойде на място. НАМЕРЕТЕ ДОБРИТЕ ХОРА, хич не са малко.
Усмихнатият музикант Мирян Костадинов е на 23 години и след като прекарва няколко години като уличен музикант в добрата стара баба Англия, решава да се завърне и да гради музикална кариера в България и Европа. Пише сам музиката и текстовете си, които са английски, и дава заявка за албум до края на годината. Мирян също е от малкото български изпълнители, успели да достигнат международни пазари, като към този момент има договор за дистрибуция на музиката си с една от най-големите Южно-корейски продуцентски къщи – “CJ Ent&Media”. Младият певец бе участник в третия сезон на реалити формата “Х Factor”, излъчван по Нова Телевизия.
Снимки: личен архив Мирян Костадинов – MIRY
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Мирян Костадинов – MIRY и на Пълнощастие.
