МОИТЕ 4! … Евел Инара, Йоана Вълчева, Венета Въжарова, Маргарита Богунска ни представят най-любимите си 4-ма български автори

  • Евел Инара:

IMG_0973-768x500

EДНО:  Максим Асенов заради трилогията му „Победители на страха“, от която като дете прочетох първите две книги, после дълго търсих и още чакам третата. Криминална юношеска литература.

ДВЕ: Николай Лилиев:

…Кръгозори надвесени и сплетени тъми. Ръми. Есен е. В глухи жалби унесени, ние бродим сами…

Лириката му някак импонираше на настроението през деветдесетте, когато аз бях тийнейджър:)

ТРИ: Ангел Каралийчев. Заради “Майчина сълза“, на която плача винаги.

ЧЕТИРИ: Леда Милева – тя ми стана любима покрай дъщеря ми и опитите ми да пиша толкова семпли и разбираеми детски стихчета като нейното „Зайченцето бяло“. На нас, българите, ни е трудно да се изразяваме семпло:)


  • Йоана Вълчева:

13720565_1564170610553481_26217210_o

ЕДНО:  Людмила Филипова – „Войната на буквите“. Една различна гледна точка за живота на синовете на цар Симеон, за богомилите и за силата на славянската азбука. Препоръчвам горещо!

ДВЕ: Иван Вазов – „Под игото“ Абсолютна класика.

ТРИ: Елисавета Багряна – „Стихии“ Любимото ми:

Как ще спраш ти мене — волната, скитницата, непокорната — родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища — недостигнати, неминати, — мене как ще спреш?

ЧЕТИРИ: Христо Смирненски – „Зимни вечери“.


  • Венета Въжарова:

IMG_1043-681x1024

Имам много любими български автори и не мога да кажа, че имам най-любим. Тук ще спомена няколко от любимите ми жени писателки, защото в нашата литература (и не само) е традиция да се неглижират писателките. Жените имат шанса да бъдат признати предимно, ако пишат прказки за деца или стихове. Това е едно трудно изкоренимо (дори и днес) клише за жената, за която се счита, че е толкова чувствителна и емоционална, че може да пише добре единствено поезия, детска литература и розови романи.

ЕДНО: Започвам с днешната рожденница Весела Люцканова, която споменавам не само заради романа Клониниги, за който се смята, че е първият роман в световната фантастика, в който е споменато понятието „клонинг“, но и заради ценностите, които изповядва и които винаги присъстват в творчеството й. Тя има рожден ден днес, нека е жива и здрава, да бъде все така отзивчива, борбена и отдадена на книгите.

ДВЕ: Величка Настрадинова заради въображението и магията. Прочетете поне един разказ от нея и ще останете очаровани от световете и атмосферата, които успява да сътвори.

ТРИ:  Здравка Евтимова, заради уникалните герои, които успява да създаде, заради живите описания и лекотата, с която се четат разказите й.

ЧЕТИРИ: Яна Язова – това е една жена с интересна съдба, която е била достатъчно смела, за да откаже да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой метод за писане. Следват много перипетии, отказ да издадат романа й „Левски“, насилсветна смърт при неизяснени обстоятелства и с неизвестен извършител. След кончината й изчезват оригиналите на неиздадените й романи. Малко известно е, че тя създава и първия исторически роман с небългарска тематика „Александър Македонски“.


  • Маргарита Богунска:

13275427_10205975635861167_732630957_o

ЕДНО:  Никола Вапцаров и „Спомен“ от стихосбирката „Моторни песни“. Любимият ми автор от училище, и стихотворението, което същността ми избра да запомни за цял живот.

 Как бързо се раждаше

трескава жажда

напролет,

когато шумят

листата на двора,

в простора

когато

се стрелкаше ято от птици.

 ДВЕ: Дамян Дамянов и „Защо и днес…“ от стихосбирката „Обади се, любов!“ Заради откровението и сила на думите в цялата поезия на Дамян Дамянов. „Защо и днес…“ събира всички животи и светове от моите стихове.

… Тогава беше хубава и млада.

Сега си стара, грозна може би…

Каквато и да си, аз днес не страдам,…

ТРИ: Романът „Отклонение“ на Блага Димитрова и за това , че краят не е константна величина. “Краят е забравено начало…“/както пеят дует „Авеню“/, което винаги ще има право на своите десет дни обич, стига да сме достатъчно смели, за да си го пожелаем.

ЧЕТИРИ: Повестта на Иван Вазов „Чичовци“, заради историческото намигване, колоритните образи, чувството за хумор, и характерният български трагикомизъм.

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ … от една работеща майка-мечтател точно на 39 години

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ…една мечтателка, която пише книги и вярва в невъзможните неща

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… от Вени, която от време на време е била напълно щастлива

ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ…една обичаща оранжевите неща историчка с душа на поет

Comments are closed