МОИТЕ 4!… Четири лични и любопитни факта за Спас, Димитър, Симона и Мартин от НАЛБ

НАЛБ или Национална аматьорска лига по баскетбол е най-голямата баскетболна организация, занимаваща се с аматьорски спорт в страната. Само в първенството на НАЛБ в София през този сезон участват 40 отбора.

Спас Колев – съдия

Аз съм Спас Колев, роден съм на 12.05.1984 година в града на тепетата – Пловдив. В момента работя в IT отдел, като част от малък екип в CRO компания в София. По-голямата част от съзнателния си живот като подрастващ съм прекарал в град Казанлък. Именно там се докоснах до магическото оранжево кълбо. Започнах да тренирам баскетбол в пети клас, когато отидох да гледам тренировка по баскетбол, ръководена от моя дядо – Петър Маринов – един от радетелите на баскетбола в Казанлък. Още след първите пет минути знаех, че това е моя спорт. Когато дойдох в София, продължих да тренирам в отбора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 19 години, студент в първи курс, се записах в курса за баскетболни съдии, ръководен от Марин Механджиев – председател на Софийската съдийска колегия по баскетбол.

Познавам всички от екипа и именно затова реших да се включа в дейността на НАЛБ. Видях как се разрасна организацията като плод на много труд и усърдна работа. В началото всичко започна с няколко отбора, сега са повече от 40. Радвам се, че допринасям със своите усилия, за да могат повече хора да са близо до любимата си игра. Също се радвам, че НАЛБ ми дава възможността да бъда свързан с баскетбола, без който ежедневието ми би било по-сиво.

Четири факта за Спас Колев:

  • Обожава средиземноморската култура – говори испански, португалски, малко италиански. Фен е на Пако де Лусиа, Томатито, Висенте Амиго. Харесва архитектурния стил нa Средиземноморието.
  • Свири на класическа китара.
  • Най-добре си почива, когато… тренира: кросфит, баскетбол, плуване или ходи на планински преходи.
  • Обича да пътува само с влак. Ако той шофира, и с автомобил.

Димитър Христов – секретар

Аз съм Димитър Христов, на 24 години. Като дете голямата ми страст беше футболът. Започнах да тренирам баскетбол някак между другото, но играта, в която се рита топка стоеше на пиедестал в мислите ми. Тогава бях на 9 години и дори не предполагах колко по-силно ще се влюбя в баскетбола. Тази любов към играта беше постоянно подклаждана от менторските и треньорските качества на Тодор Тончев от Делфин Бургас. „Срещата“ ми с НАЛБ беше истински късмет за мен. Още от самото начало всички от екипа ме спечелиха с професионализъм и отдаденост в желанието им всичко в лигата да се случва по правилния начин. В момента в НАЛБ е страхотно. Имаме нови идеи и проекти, които вярвам, че в най-скоро време ще реализираме.

Мога да изброя много неща, които харесвам в НАЛБ, но ще цитирам себе си: „НАЛБ е социален феномен!“. Аз съм горд, че даваме възможност на братя, приятели, съперници, национални състезатели, синове и бащи да се забавляват с най-голямата си страст – баскетбола.

Четири факта за Димитър Христов:

  • На 23 години вече има 2 фалирали бизнеса – нещо, което оценява като огромен опит.
  • Има 3 сестри и един брат.
  • Приятелката му е писател (www.yoanavalcheva.com), а издаването и реализирането на книгите й е процес, в който той е активно въвлечен.
  • Източник на идеи е. Казва, че 99 от 100 може да са безсмислени, но дори 1 да е гениална, пак ще си струва.

Симона Карагенова – статистик

Аз съм Симона Карагенова, на 25 години. Родена съм в град Велико Търново, където и се отключи страстта ми към баскетбола. Завърших в Национална спортна академия „Васил Левски” с бакалавърска степен „Спортен мениджмънт”, в момента продължавам образованието си в Университета за национално и световно стопанство – магистратура по Маркетинг със специализация „Бранд мендижмънт”. Започнах да играя баскетбол, когато бях на 7 години. В училище дойде треньор по баскетбол, който запали интереса на много деца към този спорт, включително и моя. За НАЛБ научих в час по Специалност, като месец след това НАЛБ имаше покана да гостува в НСА с кратка лекция за дейността на лигата. Много бях впечатлена и несъмнено реших, че точно там искам да бъде практиката ми. Функциите, които изпълнявам в НАЛБ са, статистик, видеооператор и секретар, иска ми се да разширя списъка ми със задължения, защото всичко, което правя в НАЛБ е „от любов към играта”.

Виждам НАЛБ като единствената чиста спортна организация в България, която се занимава с баскетбол и дава възможност на всеки, който обича този спорт, да бъде докоснат от играта във всяко едно отношение. Имах период, в който нямах достъп до баскетбола по какъвто и да е начин, но НАЛБ ми върна вярата и вдъхновението да правя това, за което съм мечтала винаги, а то е да съм част от този спорт. Благодаря на НАЛБ, че повярва в мен!

Четири факта за Симона Карагенова:

  • Въпреки че се занимава със спорт и в частност с баскетбол от 7-годишна, към края на средното си образование е пред дилема дали да продължи развитието си в спорта или в медицината. В крайна сметка избира спорта.
  • Не намира домакинстването за досадно и неприятно, а напротив – чувства се пълноценна и щастлива, когато е ангажирана с домакински задължения.
  • През последните 2 години през лятото е част от бригада в Англия, благодарение на което постига две мечти – лети със самолет, а след това става горд собственик на автомобил.
  • Безкрайно благодарна е, че НАЛБ гостува в НСА в точния момент, тъй като тогава обмисля къде да бъде учебната й практика.

Мартин Механджиев – основател, мениджър и статистик

Аз съм Мартин Механджиев. Роден съм на 8 юни 1992 година в град София. През 2011 година завърших средното си образование в 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ с технологичен профил, като интересното е, че освен английски език 12 години учих и иврит. Учих в 134 СОУ от първия си учебен ден в I клас до последния си такъв в XII клас. През 2015 година завърших бакалавърската си степен в Университета за национално и световно стопанство в направление Икономика и бизнес със специалност Застраховане и социално дело. Вече съм завършил семестриално и магистърската си степен по Маркетинг в същия университет, като ми предстои единствено защита на магистърската теза. Влюбих се в баскетбола от пръв поглед. Не съм бил на повече от 3-4-годишна възраст. Баща ми ме водеше в близкото училище. Там играехме или поне така съм си мислел тогава. Всъщност, целта е била да ме запали по неговата любима игра. Цел, която очевидно беше постигната, и то доста бързо и лесно. Цялото ми детство и юношество премина по залите. Първо баща ми ме водеше да гледам мачове. След няколко години започнах да тренирам. Прекарах десетина години в тренировки. След като приключих с баскетбола за подрастващи (младежи), имах възможност да избирам дали да продължа да играя на т.нар. „професионално“ ниво. Никога не тренирах в клуб, който има мъжки отбор, за да няма конфликт на интереси, свързани с професионалното развитие на баща ми, който беше най-добрият баскетболен рефер в България много дълги години. Колкото и да обичах баскетбола обаче, си давах сметка че не мога да си позволя да жертвам предстоящите си най-добри години, за да играя в мъжки отбор, просто за да се каже, че играя „професионално“. Не виждах добри перспективи в България за себе си като баскетболен играч. Вероятността да се отдалеча от баскетбола по това време беше голяма. Поне така стана с много мои връстници, приятели и съотборници. Исках да направя опит нещо да се промени. Баскетболът ми е дал много. Исках преди евентуалното ми отдалечаване и аз да опитам да дам нещо на баскетбола, да оставя нещо след себе си. Така се роди идеята за НАЛБ. Тя беше много по-значима от това дали аз ще играя „професионално“, защото предстоеше да даде възможност на много хора да практикуват любимата си игра, а и да спечели много нови фенове на баскетбола. Така от идея, която за първи път, ако не се лъжа, споделих с баща си в един от последните си учебни дни в XII клас, постепенно и с много труд НАЛБ се превърна в това, което е в момента.

Благодарен съм на абсолютно всички, които са допринесли за развитието на НАЛБ през годините! Без Марин Механджиев, Борис Данаилов, целия екип на НАЛБ и много приятели и участници, които са помагали по различни начини, НАЛБ нямаше да е това, което е в момента. Много пъти съм бил на крачка да се откажа. Осъзнавайки обаче какво е НАЛБ за баскетболната общност, колко хора събира в залите, колко хора върна към практикуване на любимата ни игра, колко хора запали по баскетбола… Определено нямам право да се отказвам. Трудностите могат само да ни направят по-силни, както се вижда и досега.

Четири факта за Мартин Механджиев:

  • Преди да започне да тренира баскетбол, се занимава с карате и лека атлетика, където също има успехи за възрастта си.
  • През 2014 година е избран за един от финалистите в конкурса „Студент на годината“. Малко по-късно огромните му усилия в областта на спортния мениджмънт са удостоени с престижната титла доктор хонорис кауза.
  • Има изключително развито чувство за справедливост. Когато то е накърнено, мотивацията му е още по-сериозна. Безспорно това се корени в успехите и на НАЛБ. Не понася несправедливостите и некоректността. Има силно изразена гражданска позиция и е готов на всичко, за да се бори правдата да възтържествува.
  • Гордее се със семейството си и като цяло с фамилията си. Прадядо му Руси Механджиев е елитен царски офицер. Дядо му академик Марин Механджиев е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Баща му Марин Механджиев стартира професионалното си развитие в баскетбола още в студентските си години и се превръща в един от най-добрите рефери в историята на баскетболното съдийство у нас.

Comments are closed