МОЯТА ЛЮБИМА ДРЕХА… е сурвакарският костюм на четиригодишния ми внук

СУРВАКАРИТЕ прогонват злото от домовете на всяка къща с благопожелания за берекет, дълголетие, здраве и плодородие по хора и животни. Обичаят се празнува на 13 и 14 януари или Нова година по стар стил. Типичен е за Западна България и Югозапада.

Най-младият участник на групата сурвакари от село Лесковец е моят малък внук Павел Александров. Той е потомствен сурвакар и аз се гордея с това. National Geographic също са публикували негова снимка с костюма му, което ме направи още по-горд като дядо и българин. Малкият сурвакар сега е на 4 години. Костюмът му е изработен от овчи кожи, в допълнение с кожени опинци, също изработени от животинска кожа. Майстор на маската е Петър Цветков, внук и ученик на майстора на маски Тодор Ранев. Звънците на колана са от номера от едно до седем.

Един комплект звънци се състои от номера от 1 до 21, според големината им. В последно време има опити да се наложат и огромни звънци с номера 22 и 23.

Групата на сурвакарите от село Лесковец съществува от незапомнени времена. В миналото са се обличали с костюми от парцали и перушина. В последствие са започнали да изработват маски от кожи и дървени ликове, украсени с рога на животни. Групата, в това число и „Мечката”, е участник във филма „Козият рог“. Печелили са много награди и отличия. 

 

Comments are closed