НАКЪДЕ С ДЕТЕ: древният Беглик-таш до морето

Май не останаха много градчета и селца по морето, по чиито улички да се разходим спокойно с дете. Отидете до Беглик-таш в някой облачен ден, привечер или когато сте поизгорели и мислите да пропуснете плажа. Древното тракийско светилище се намира близо до Приморско, до него се стига лесно с кола, чудесно е за разходка. Има и сянка, което е огромен плюс. Децата ще се катерят и ще тичат покрай огромните заоблени камъни, а вие ще си направите страхотни снимки.

С едно важно предупреждение: носете си спрей против комари!

Децата и възрастните се радват на:

  • лабиринти, тайни кътчета и лесни за покоряване огромни обли камъни
  • ефектни места за снимки
  • древна история
  • сянка
  • голяма поляна, на която може да отидете дори с количка
  • дървена наблюдателна кула
  • екопътека, водеща до морето

За да стигнете до Беглик-таш, ви трябва личен превоз. По пътя има една-две табели с упътване, ползвайте навигация. Ние следвахме шосе 99 в посока Созопол – Приморско. След като влязохме в Приморско, се отклонихме по улица „Иглика“ след нея продължихме по улица „Перла“. Движехме се към плаж Перла и хотел Перла (бившата резиденция Перла). Преди резиденцията до плажа имаше бариера, която си стоеше вдигната и без да спираме продължихме по протежение на плажа. На разклона преди хотел Перла свихме наляво. Около два километра тесен асфалтов път, който криволичеше сред полето, ни доведе до втора бариера, след която имаше към километър черен път. Написано е, че бариерата през лятото е вдигната до 20.00 часа, но ние позакъсняхме и се прибрахме час по-късно, а към Беглик-таш тепърва пристигаха автомобили. Бариерата не беше спусната, така че не се тревожете, ако окъснеете. Пред самия паркинг до Беглик-таш има още една бариера.

  • Паркингът е безплатен.
  • Входът за Беглик-таш се заплаща. За възрастни – 2 лева. Деца и пенсионери – 1 лев.
  • Цена на беседа – 10 лева.
  • Стойка за колелета.
  • Химически тоалетни.
  • От паркинга тръгва екопътека към залива Света Параскева
  • Има дървена наблюдателна кула

Малко преди да навлезете в Беглик-таш, може да разгледате изготвения от археолози общ план за разположението на обектите в светилището и предполагаемото им предназначение, като трябва да имате предвид, че става въпрос за научна интерпретация. Според графиката, обектите са 14, всеки е номериран и е лесно да ги проследите в светилището.

В нашия случай най-голям интерес събуди обект номер 13 или Лабиринтът. Финалът му е „Тунелът на праведните“ или „Орфеевата пътека“. Представлява тесен процеп между две огромни скали. Разбира се, веднага преминахме по няколко пъти оттам, за да покажем колко сме смели и праведни:)

Много ни хареса и обект номер 10 – Апостол Таш, сърцевидният камък. Оромният камък, крепящ се само на три точки, е оформил ниша, в която може да легне човек. През нишата преминават слънчевите лъчи, затова се предполага, че е своеобразен календар. Не се знае дали е природен феномен или скалата е изсечена допълнително.

Разгледахме основните обекти и любопитно продължихме по малка пътечка, водеща към по-отдалечен обект – номер 14 или Теменос, Къщата на оракула. Отстрани на огромните камъни има изградена стена на постройка, която се смята, че е била обитавана от жреческото съсловие.

Зад обект 14 продължихме по черен път, който се оказа екопътеката към залива Света Параскева, но ние бяхме пропуснали началото й, така че не знаехме това. Встрани на пътя е осеяно с големи и причудливи по форми камъни. Надявахме се скоро да стигнем брега на морето, но срещахме само хора, които се връщаха без да го намерят.

Тази пътека не е подходяща за детски колички. Препоръчваме разходка, ако сте с по-големи деца, които няма да молят да ги поносите:) Нашето четиригодишно момиченце вървя през повечето време, но все-пак доста се носихме и се държахме за ръка – лесно е да се подхлъзнете и има много бодливи растения. Мястото е диво и красиво.

Носете си:

  • спрей против комари
  • вода
  • храна
  • затворени обувки, ако ще се разходите по екопътеката

Най-подходящи сезони за посещение:

пролет, лято, есен.

Видяхме редки бръмбари, обвивки на какавиди. До ушите ни жужаха гладни комарчета. Пътят ни отведе до красива полянка, на която намерихме ловна вишка. Разгледахме от височината наоколо, забелязахме хранилики за по-едри животни и предположихме, че в гората се срещат елени.

След полянката пътеката води до нещо като огромна „каменоломна“ с построени от посетителите „кули на спокойствието“. Ние също вдигнахме няколко.

От високите скали на тази „каменоломна“ може да зърнете морето, което се оказа не чак толкова близо. Не продължихме по екопътеката, от нетърпение прецапахме през трънлива „козя“ пътека. След около 500 метра шубраци най-сетне стигнахме стръмния бряг. Вдясно от нас се виждаше Маслен нос, а насреща ни се ширеше Черно море.

Слънцето залязваше. Трябваше да бързаме, защото нощта в гората настъпва изведнъж. Обратният път ни отне не повече от 30 минути – гонехме светлината и бягахме от комарите, независимо, че се бяхме взели мерки против тях. В това време няколко коли тепърва пристигаха на паркинга, край свещените камъни още имаше хора.

Пак ще се върнем в Беглик-таш, на пътеката също. Чудесно място за разходка с дете и без дете, вместо претъпканите с летовници улички!

 

Автор: Явор Радев, Евел Инара

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

Накъде с дете: Алдомировското блато, съвсем близо до София

Comments are closed