НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Екопътека „Войнишка памет“ до село Алдомировци

Лек маршрут близо до София, без трудни изкачвания и стръмни спускания, подходящ за деца. С историческо значение, но и с детска площадка, чешма, наблюдателна кула, диви ягоди през лятото, къпини през есента, рекичка с мостче, гъста борова гора и маси за пикник. Чувам ви как викате: Къде е? Къде е?

Отговорът е: екопътека “Войнишка памет” в село Алдомировци. Обаче има уловка – няма да я откриете лесно. Ние доста се лутахме, на три пъти почти решавахме да се откажем, питахме който видим из селото и накрая успяхме. Сложно е не само да откриете началото на екопътеката, но и да следвате вярната посока, без да се чудите дали сте на прав път. Ако успеете веднъж, ще ходите там често. Прочетете внимателно обясненията ни как да стигнете там и ги съхранете на телефона си заедно с карта. В местността и селото почти няма интернет обхват.

За екопътека “Войнишка памет”  разбрахме от посещенито ни до другата екопътека в село Алдомировци, тази до Първия войнишки паметник в България. Там, разглеждайки релефната метална карта с линията на бойните действия по време Сръбско-българската война, забелязахме място, което още не бяхме видели с очите си:

Пирамида в местността „Центъра“, място на военните действия на отряда на капитан Петров.

Край Алдомировци и Сливница има много приятни местенца за посещение. Стига се по международния път Е80. Щом влезете в град Сливница, в центъра му ще видите Паметника-костница „Героите на Сливница“. Ако случайно навигацията ви отказва или се бави, трябва да завиете покрай паметника и да се движите успоредно на пътя Е80. Улицата се казва „Патриарх Евтимий“, посоката е Сливница – Алдомировци. По пътя може да посетите още един паметник, свързан със Съединението и Сръбско-българската война, наричана още „Войната, в която капитаните побеждават генералите“. Вижте тази статия за целта.

Ето как да влезете в Алдомировци и да стигнете до началото на екопътека “Войнишка памет”. Табелите и мобилния интернет са кът.

  • От центъра на село Алдомировци – площадче с фонтан и детска площадка, неголям паркинг с оръдие до него – се огледайте за камбанарията на храм „Свети Спиридон“, намиращ се над паркинга и оръдието. Не завивайте към него:)
  • Карайте бавно по главния път в посока от Сливница. Трябва да завиете надясно по първата улица, след като подминете въпросния площад. Улицата е стръмна.
  • Завивате и след стотина метра от лявата ви страна трябва да видите местното училище.
  • Малко след училището ще излезете на кръстовище. Изберете десния път.
  • Метри след това завивате пак наляво. Пътят ще премине в черен, но достъпен за автомобил.
  • Не бързайте. За ориентир търсете сред крайните постройки комплекс от три нови къщи в битов стил и морава отпред. Изградени са от камък и дърво, с големи дървени порти. Подминавате и тях. Не оставяйте още автомобила си, има незаградени дворове и кучета-пазачи на свобода.
  • След като подминете последните къщи и градини, пътят прави плавен завой наляво и се разклонява на две. Трябва да продължите по този направо (ваше дясно). Той изглежда и е много тесен. Няма никакъв шанс да се разминете с друг автомобил. Храстите драскат във вратите, отсечката е около 100 метра и завършва с малкък паркинг с тоалетна, детска площадка, навес с пейки и маси за барбекю. Там е началната точка на екопътека “Войнишка памет“ – „Чешмата“.

Завиете ли наляво, както направихме първия път ние, ще излезете в поле с черен път, подходящ за по-проходим автомобил. По този път може да стигнете до паметника с кола, но чарът на екопътека “Войнишка памет” не е само нейният финал.

  • Ура! След лутане и провиране сте стигнали до заветния паркинг с детска площадка, чешма, беседка и дори тоалетна. Има рекичка и мостче. Направо идилия! Там е началото на екопътеката. Не забравяйте да си налеете вода, както направихме ние. Особено през лятото, водата ще ви е нужна по пътя.

По описание пътеката би трябвало да се премине за 45 минути нормален ход. За целта обаче е много важно да се запознаете с карта на месността и самия маршрут. При нас пътешествието продължи около час и половина на отиване, връщането беше действително за около 45 минути, след като вече знаехме накъде да вървим, бяхме жадни, а и не беше чак толкова горещо:).

  • Подминавате чешмата, но не продължавате направо, а завивате покрай реката – наляво, по малка и обрасла пътечка.

  • Ще видите две маси за пикник, които са почти в началото на маршрута и ще стигнете до мостче. Това мостче е неизползваемо, пътеката минава пред него, но пък е чудесен ориентир. Беше обрасло в тръни и абсолютно непроходимо.
  • Тръгвате към ниското хълмче и полето насреща ви. Боровата гора и мостчето остават зад гърба ви. Спокойно, на прав път сте. Ние почти се върнахме точно там.

  • След мостчето, гората оттук до следващото място за отдих трябва да е от дясната ви страна. Повървете и точно по средата на пътя ще видите маркер в полето – не се забелязва, докато не стигнете почти до него.
  • Видите ли ето тази част на гората, сте преполовили пътя. На това място ви очаква поредната маса за отдих и указателна стрелка.

  • Пътеката отново се доближава до боровата гора и върви до нея. Дотогава често е почти незабележима.
  • Завивате надясно почти на 90 градуса и поемате по черен път, който води до паметника и наблюдателницата.

  • Въпросният черен път се оказа мястото, на което сме обърнали автомобила, когато търсехме началото на екопътеката. Били сме на около 300 – 400 метра по-навътре в полето, без да забалежим стрелката и масата за отдих. По него спокойно може да мине автомобил. Пътят е по-стръмен само в началото.
  • През цялата дължина след завоя, от лявата ви страна ще има ограда (кльон) на бивше ОХР потделение. Крайната точка – местността “Центъра” – е отдясно, накрая на оградата на поделението.
  • Ще се ориентирате по вишката, издигната до паметника. Там е последното място за почивка – беседка с дървена маса и пейки за сядане.
  • Оказва се, че има достъп и през отбивка вдясно точно преди Адомировци, ако искате да видите само крайната цел, без да вървите.

Препоръчваме ви да си носите вода и храна, макар да се намирате в покрайнините на село. За разходката по еко пътеката вземете със себе си:

  • достатъчно вода

  • храна

  • торба за отпадъци – не ги оставяйте там, макар да има кош. Мръсно от оставени празни опаковки.

  • слънцезащита

  • одеяло за пикник

  • кошничка за диви ягоди през лятото:) Ммммм:)

От вишката може да наблюдавате местността отвисоко. Запазени са окопи и бункери. На паметната плоча стои надпис, че на това място на 5 ноември 1885 е ранен капитан Андрей Блъсков, началник на централния участък на Сливнишката позиция. На металната карта в парка до Първия войнишки паметник в България мястото е обозначено като:

 „Пирамида в месността „Центъра“, място на военните действия на отряда на капитан Петров“.

Капитан Рачо Петров е началник на щаба на Действащата армия. Той е човекът, избрал рискованата стратегия да се прегради пътя към София на сръбските войски, като избира за решителното сражение позицията край Сливница.

С посещението на този паметник ние от Пълнощастие продължихме обиколката си по местата, свързани със Съединението на България.

  • Децата и възрастните се радват на:

    • гледката на околните планини 

    • наблюдателна кула

    • маси за пикник

    • детска площадка при „Чешмата“

    • река и мостче до „Чешмата“

    • места, свързани с историята на България

Още прекрасни гледки от Екопътека „Войнишка памет“:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Язовир Бистрица и ледените му извори, съвсем близо до София

Comments are closed