НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Искрецки манастир и стария парк край него

Случайно открихме това приказно място, близо до Своге. Стар манастир и парк, който носи усещането на двореца Врана. Въздухът там е кристален и лековит, алеите са павирани, тихо е. Искречкия или Искрецкия манастир – ще го срещнете и по двата начина – дели един вход със специализираната белодробна болница „Цар Фердинанд I“.

Веднага се вижда, че за манастира се полагат старателни грижи. Навсякъде ухаят цветя, има две големи клетки с пернати, маси и пейки са наредени под високите борове, а край тях има широка поляна. Пред манастира има паркинг за десетина коли. Навътре в землището е санаториумът, жилищни сгради за него, както и доста запустели сгради от времето на създаването му. По притихналите алеи се стига чак горе, в планината. Навътре не влизат коли, пълно е с беседки и пейки, чешмички с ледена вода. Зърнахме даже сърничка край сградите.

Това е наистина вълшебно място, подходящо за разходка с количка и малки деца. Свято място, в което да запалите свещичка и лековита природа наоколо.

УПЪТВАНИЯ

За да влезете в Искречкия манастир, трябва да минете през бариерата за белодробната болница „Цар Фердинанд I“ в Искрец. Няма да ви спрат.

Встрани от бариерата спират автобуси на обществения транспорт, така че не е задължително да имате кола. Ето разписание:

http://www.svidnia.com/transport-do-svidnya/marshrutki-svoge-svidnya-iskretz-kostinbrod-sofiya

Разстоянието от Своге е едва девет километра, от София са петдесет и можете да стигнете по два различни маршрута с еднаква дължина:

  • Първият вариант има повече завои в първата си част. Шосе 16: София – Нови Искър – Владо Тричков – Своге – Свидня – Искрец.
  • Вторият вариант няма толкова остри завои. Той първоначално е по шосе 81: София – Костинброд – Бучин проход, след това по шосе 164: Бучин проход – Завидовци – Искрец.

На шосе 164 в красивото село Искрец ще видите табела и отбивка с бариера. След бариерата, на 100-200 метра има място, където да оставите колата си.

За ориентир ще ви послужат камбаните и арката на главната порта. Тя е останала от старата манастирска ограда и сградите вътре. Отвъд арката, по дълга цветна алея, се стига до църквата „Успение Богородично“ и единствената седмоъгълна кръщелня в България. Болницата се намира на 100-на метра по-навътре по павирания път. Алеите ще ви отведат към планинската част на землището.

ИСТОРИЯ

Още като погледнете църквата „Успение Богородично“, ще знаете, че е стара и необикновена. Смята се, че Искречкият манастир е основан през 12-13 век и е разрушен по време на османското нашествие. В началото на 17 век е възобновена църквата, а от 1834 година и манастирът. Седмоъгълната кръщелня е единствена по рода си – тя е отделна сграда, напълно възстановена в наши дни. Научихме, че след реставрацията на стенописите там, тя ще бъде отворена за миряните.

Любопитно е, че числото седем се забелязва навсякъде в Искречкия манастир. В ъглите на неговата кръщелня, в стенописите по стените на църквата, където седемглави хидри и змейове обрисуват сцени от Апокалипсиса. Знаете, че числото седем според Светото писание е съвършеното число. Бог и Раят се намират на седмото небе, дните от седмицата също са седем. В Библията числото седем е споменато повече от 700 пъти. Смята се, че числото седем символизира завършеност, съвършенство. В Искречкият манстир ние се усетихме като на седмото небе.

Църквата „Успение Богородично“ е малка – еднокорабна и едноапсидна. Няма купол, а покривът е двускатен – над старата и над по-новата част. Като градеж е разделена на две строителни етапа. По-старият, от 16-17 век е в дъното, където се намира олтарът. А по-новият е преддверието (притвора). Той е от средата на 19 век и по дължина и ширина надвишава първоначалния храм. Техниката на градеж и строителните материали на двете части почти не се различават. Според едно предание, разпространено между местното население, големите каменни плочи (тикли), които покривали масивния храм на близкото село Меча поляна, били пренесени и подредени върху възобновената през 19 век сграда. Каменните подпори (контрафорси) на църквата са стоени също през 19 век, за да укрепят стените на храма и да поемат тежестта на свода.

Дъщеря ни първа се загледа в стенописите, заради хидрите и змейовете. Рисувани са през 17 и 19 век. По-новите стенописи са в притвора, именно те представляват сцени от Апокалипсиса. Подобни стенописи, представящи подробно сцени от Апокалипсиса, не са често срещани в нашите църкви. Има ги църквата на Рилския манастир, но там са от външната страна.

Не са известни имената на зографите, изписвали стените на църквата в Искречкия манастир, обаче знаем, че темата за Апокалипсиса е изобразявана от зографи от Самоковската и Банската школа.

Например най-мащабните стенописи за Края на света са дело на самоковските художници братята Димитър Зограф (Рилски манастир) и Захари Зограф (Троянски и Преображенски манастир). Те са представители на Самоковската художествена школа. Никола Образописов от същата школа също е правил стенописи на тази тема.

Тома Вишанов Хаджиикономов (Молера), основоположник на Банската художествена школа, също е рисувал сцени от Апокалипсиса. Ето защо не е невероятно Искречкият манастир да е изписан от някой ученик на тези четирима зографи.

Подробно за иконите в църквата е писала Дора Каменова в „Стенописите на Искрецкия манастир“:

https://en.calameo.com/read/00530610532e3fa5c6573

През 1908 година в землището на Искречкия манастир „Успение Богородично“ бил изграден противотуберкулозен санаториум. По указ на Цар Фердинанд I, мястото на болницата е избрано от специална комисия, която е извършила измервания на климатичните параметри в България. Тук, в землището на Искречкия манастир са установили тези уникални климатични условия, много подходящи за лечение на белодробни заболявания. Благоприятна надморска височина – 450 метра, южен склон, липса на мъгли през цялата година, по-висока концентрация на кислород във въздуха. В наши дни на мястото се намира специализирана белодробна болница „Цар Фердинанд I“ ЕООД, село Искрец.

Алеите около болницата са номерирани като маршрути за разходка с много пейки и беседки. Навсякъде бликат чешмички с изворна вода. Пред използваемата сграда ще видите езерце с пъстърви-абинос. Също и шадраванче, край което все-още се издига ударената от гръм Секвоя Гигантея, посадена лично от цар Фердинанд.

Нагоре алеите водят до неизползваеми днес сгради и до планинска алея, която също е павирана и с нова канавка за стичащата се вода. Имаше хранилки за дивеч, затова мястото не е подходящо за домашни любимци, както и за шумни компании. Но за спокoен пикник и за разходка с количка там е чудесно. Няма да се тревожите за автомобили, само внимавайте за стръмнините по края на землището.

Пазете това място и му се наслаждавайте!

На разположение има:

  • Искречки манастир
  • павирани алеи
  • дървени пейки и беседки
  • чешмички
  • езерце с пъстърви
  • клетки с птици

Носете със себе си:

  • нещо за хапване, в района не се продава храна
  • монети за кафемашината
  • пари в брой за свещ или сувенир от манастира

Гледки от Искрецки манастир и стария парк край него:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Атанас Костов

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.