НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Кремиковският манастир над София

Кремиковският манастир се намира на около двайсет километра от центъра на София, в близост до квартал КремиковциТой е популярно място за разходка. В почивните дни, особено при хубаво време там гъмжи от народ. Но дори да има много хора, пак си остава чудесно място за разходка – с деца, бебета, за възрастни хора. Можете да се качите до него с кола, може да оставите превоза си в ниското и да се разходите пеша по виещото се в планината шосе.

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до Кремиковския манастир от центъра на София, е удобно да следвате бул. „Ботевградско шосе“. Малко преди левия завой за ул. „Челопешко шосе“ ще видите указателна табела за манастира.Внимавайте по „Челопешко шосе“, точно при кв. Челопечене има бензиностанция – там пътя се разклонява и трябва да завиете наляво към кв. Кремиковци. Ако продължите направо, ще стигнете индустриалната зона.

Щом минете през кв. Кремиковци остават около 2-3 километра до манастира. Кубетата на новата му църква се виждат отдалеч, което компенсира липсата на указателни табели.

Ако е почивен ден, може би ще има много коли – паркирали в подножието на планината, както и по целия път догоре. До манастира има безплатен паркинг, както и доста места, където може да оставите колата си.

Кремиковският манастир е разположен в местността „Градището“. Той не е ограден с висок зид, подобно на повечето български манастири. От него се открива чудна гледка към София и Витоша. Освен, че е свято място, където може да запалите свещичка, на разположение има още:

  • паркинг

  • чешма с ледена вода

  • маси за пикник

  • пейки на припек

  • реставрираната стара църква, пълна с история

  • магазин за собствено произведени храни

  • автомат за кафе

  • пауни и други птици в клетки

  • зайци в клетки

  • котета за галене, особено в по-спокойните дни

  • тоалетна

  • близки заведения за хранене

ИСТОРИЯ:

Предполага се, че Кремиковския манастир е основан по време на царуването на цар Иван Александър (1331 – 1371).  Сигурни сведения за него има от 1493 година. Най-старата сграда в манастирския комплекс е църквата „Св. Георги“, тя е изградена от камък и тухли. През 15-ти век, местният велможа Радивой възобновил църквата „Св. Георги“ и я изписал в памет на своите деца Тодор и Драгана, вероятно починали в чумна епидемия. На ктиторския портрет в църквата са изобразени Радивой, жена му Теодора, децата и софийския митрополит Калевит. Друг ктиторски надпис съобщава за ново обновяване на църквата през 1611 година. Църквата е била изписана и отвън, и отвътре.

В наши дни църквата и нейните стенописи са консервирани и реставрирани. Под много от иконите са добавени стойки с осветление. Така е удобно да се разгледат стенописите, благодарение на които научаваме за историята не само на мястото, но и как са изглеждали, как са били облечени наши предци през 15 век.

За няколко дни в манастира е намерил убежище вторият знаменосец на Ботевата четаДимитър Стефанов – Казака, родом от град Сливен.  Той поел знамето на четата след битката при Милин камък. По нареждане на Христо Ботев знамето е предадено на Димитър Стефанов — Казака, чието лобно място е недалеч от Кремиковския манастир.

Негов паметник е издигнат през 1912-та година в близост до манастира.

След Освобождението в Кремиковския манастир се заселили монахини бежанки от Малешевско. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише:

…Скоро колата се отбиха от друма и хванаха друг път към север, който пресичаше широката равнина, претрупана с тъмно жълти кръстци от пожъната ръж.
След един час вървеж ний преминахме селото Кремиковци, което е в полите на Стара планина, и завъзлазяхме по хубаво шосе към ръта, на който е кацнал манастира.
Когато пайтона ми елезна през голямата порта на манастирския двор, той спря и аз слязох, а един манастирски ратай, тих, кокалест и с исполински ръст, който сечеше дърва, пое ми вещите и ги понесе във вътрешния двор. Първия още поглед на манастира, здрав, стегнат и уреден, ме убеди, че хвалбите за него не бяха безосновни…

…– Аз питам ратая: – Дека е дядо игумен! – питам това с никакво смущение и нетътрпелив да си обясни това явление – нека кажа думата: тая съблазън, която ме поразяваше и ми даде повод за догадки най-недоброжелателни за Кремиковския манастир.
– Тука няма игумен, има игуменка – отговори ми ратая и усмихнат, като си наплюнча пак ръцете и взе брадвата да сече дърва.
В същия миг една благолепна старица с дълга броеница и с очила твърде приветливо ми пожела добре дошъл и ме покани в приемната стая на манастира.
Значи: женски манастир! Ах тоя П-ша!
Цял сконфузен за своето невежество, аз се извиних и последвах баба госпожа, която ме въведе във вътрешния двор. Подир първите приветствия аз счетох за дълг да изгледам манастира: черковка хубава, стаи чисти и снабдени с богати постелки, нов чардак с килии на сестрите, затулен зад черковата, и с прозорци към планината; станове за тъкане, в обора волове, коне, един пайтон (манастирски); стопанство и очевиден спор, по най-главното: уред, чистота, прибраност. Явно, женска ръка пипа тука…

…Сутринта излязох на манастирската тераса и погледнах към долината. Каква чудесна гледка! Софийската равнина, Витоша, Ирин планина, Родопите, вечният Мусалах, рилските гранитни чуки и зъбери в кръгозора – това беше една фантасмагория, това беше тъй хубаво, тъй хубаво… Славен наблюдателен пункт е туй място…“

През 1901 година в манастира започнало изграждането на новата, по-голяма църква „Покров на Пресвета Богородица“, която е завършена през 1907 година. През 1994 година в двора на манастира е изградена чешма. Встрани от новата църква „Покров на Пресвета Богородица“ има пейки и маси, на които може да поседнете и да си направите пикник, любувайки се на гледката към Софийското поле и планините зад него. Храна ще намерите и в магерницата, така че не е проблем ако не си носите . В близост до двора на манастира има и ресторант. В манастирската продавалница освен свещи и църковни сувенири може да си купите: мед, медени продукти, различни сладка, кисело и прясно мляко и др.

Децата ще потичат по чистите плочници, ще се порадват на зайците, питомните гълъби и пауните, както и многобройните, дружелюбни котки :).

Преди завоите в последната част на пътя до манастира, като и край пътеките наоколо има много места, подходящи за пикник. Може би ще срещнете стадото овце и козички, или кравите, които са излезли на паша. За децата от града те са още една незабравима атракция.

Ако планирате пикник, носете си:

  • защита от кърлежи (наоколо пасат стада)

  • одеяло за пикник

  • налейте си вода от манастирската чешма

  • нещо за хапване

Ние много обичаме простора на това място! Освен за разходка с деца, Кремиковският манастир е чудесно място, където да заведете приятел от друг град или държава, за да споделите красотата на нашата прекрасна страна.

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки и видео: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Последните стъпки на Левски

Comments are closed