НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Мавзолей на княз Александър I Батенберг

Влизали ли сте там? Или само сте надниквали, мислейки си, че трябва да отидете някой друг път?

Вътре има десетина пейки, две малки алеи, чешмичка – ако сте жадни. Табели с названията на дърветата, за малък урок по биология – за вас и децата. И… много история.

Отидете не само, ако искате да отбележите с разходка Съединението на България или големите сражения от Сръбско-българската война през ноември, без да излизате от центъра на София. Тук, по неговата предсмъртна воля, лежат останките на първия княз на Третата Българска държава – княз Александър I Батенберг – една от ключовите фигури в тези събития и главнокомандващ на всички български армии.

Тук добавяме и първите две Карти от България. Информацията в тях е синтезирана, за да бъде лесно запомнена и от деца, и от възрастни.

 Изтеглете ТУК

Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81, между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Министерство на младежта и спорта (ММС)“, срещу парк „Княжеската градина“.  През 1882 година, по идея на Александър I Батенберг в „Княжеската градина“ се създава първата зеленчукова и овощна градина, построени са павилиони за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като ботаническа градина.

Малкият парк около гробницата е сенчест и чист. Алеите са постлани с чакъл. Входът е свободен, но в събота и неделя е затворен за посетители. 

  • Проектът за гробницата е на швейцарския архитект Якоб Хайнрих Майер. Проектирал е и сградата на Българската народна банка (първата сграда на БНБ на ул. „Александър I“ №12, днес дирекция „Външноикономическа политика“), читалище „Славянска беседа“ (сградата не съществува в наши дни), сградата на Българската академия на науките. Участвал е и в доизграждането на двореца Евксиноград.

  • Интериорът е създаден от известния български художник Харалампи Тачев. В наши дни украсата може би не е в оригиналния си вид, на някои стари снимки се забелязват стенописи. Харалампи Тачев е автор на герба на София от 1900 година, изработен за Всемирното изложение в Париж – Франция, както и на герба Габрово. Той участва в интериорното оформление на Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.  Негово дело е и изработеният върху пергамент и извезан със сърма и злато Манифест, с който Княжество България  се обявява за „Независимо Българско Царство“

Тук може да разгледате стари снимки, свързани с паметника: http://stara-sofia.com/mavzbat.html

По стените има позлатени надписи, свързани с периода в който Александър I Български е глава на Княжество България: от 26 юни 1879 до 26 август 1886 година. Под тях е годината на неговото раждане и годината,  в която е починал: 5 април 1857 година Верона, Кралство Ломбардия-Венеция – 23 октомври 1893 година Грац, Австро-Унгария.

Другите позлатени надписи са свързани със Сръбско-българската война:

„Сливница, Три Уши, Гургулят, Трън, Брезник, Драгоман, Цариброд, Пирот, Видин, Акчар.“

Паметникът е построен за около две години – от 1895 до 1897 година, а погребението на Александър I Батенберг е извършено 3 януари 1898 година. По този начин е изпълнено неговото предсмъртно желание да бъде погребан в България. През 1937 година неговата съпруга, графиня Йохана Лойзингер, дарява на военнния музей лични вещи и документи на бившия княз, част от които са били изложени в гробницата му: боен шинел, шапка, сабя и др. (в момента не са изложени в мавзолея). Йохана Лойзингер е съпруга на княз Александър I Батенберг след абдикирането му от българския престол. Поради факта, че този брак се счита за неравен (Йохана е актриса от Дармщатския театър), Батенберг приема по-нискостояща титла – граф Хартенау. Двамата са имали две деца, син Крум-Асен, граф Хартенау и дъщеря Вера-Цветана, графиня Хартенау.

Можете да не носите нищо със себе си, но ако деня е 6 септември, или някой от първите ноемврийски дни, ви препоръчваме все-пак:

  • цветя

Вход – свободен

Работно време:

Още снимки от паметника:

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Три исторически места край Сливница, свързани със Съединението на България

Comments are closed