Музей на авиацията на летище Крумово се намира на 13-14 километра от центъра на град Пловдив и на 15-16 километра от центъра на град Асеновград. Филиал е на Националния военноисторически музей. Има вътрешна и външна част. За децата може би по-притегателна е вътрешната, защото там е изложена капсулата, с която се е завърнал след космическия си полет първият български и балкански космонавт – Георги Иванов.
Ако детето ви не се впечатлява от летателни апарати, бихте могли да ползвате една хитрост, за да се разходи с любопитство покрай показаните навън модели – хеликоптерите, погледнати фронтално, напомнят на лица с различни изражения. Имат нещо като очи, уста, че даже и нос. Ето как с нашата дъщеря намерихме добра причина да разгледаме, при това в горещия, есенен ден.
УПЪТВАНИЯ:
До Музей на авиацията – летище Крумово можете да стигнете с автомобил или с влак. Ако детето ви харесва влакове, ето още един плюс да се разходите до там.
С кола пътят ви е по булевард Асеновградско шосе, който свързва град Пловдив с Асеновград. Музеят се намира почти в средата (на 17-18 километра). Ако пътувате в посока от Пловдив към Асеновград, музеят ще се пада отляво. На кръговото при Комбинат за цветни метали (КЦМ) се прави обратен завой с посока към Пловдив. Трябва да внимавате на това кръгово. Навигацията на Гугъл карти ни прати близо до музея, но отвъд ограда. Наложи се да се върнем и да търсим входа отново. Точната посока е: на кръговото влизате в локалното шосе посока Пловдив, след което правите завой по улица 8601 към летище Пловдив. Имате още един завой и смяна на посоката към Асеновград. Преди да пристигнете, отдясно на автомобила ви ще има влакови релси и положително по някое време ще видите и влака.
Пред музея има голям паркинг за автомобили. Минава се през арка и се влиза в голям двор. Изложбените самолети още няма да се виждат, следвайте алеята. Билети се купуват чак във вътрешната част на музея.
За пешеходците:
Можете да използвате влакова линия Пловдив – Асеновград, слиза се на спирка Маврудово.
ИСТОРИЯ:
Идеята за музей на авиацията е възникнала още през 1919 година. Тогава е имало предложение някои от българските самолети, вместо да бъдат унищожени според клаузите на Ньойския мирен договор, да бъдат съхранени като музейни експонати. Тази идея, уви, не се осъществила. Години по-късно през 1935, 1942, 1972 и 1975 отново имало опити да се създаде авиомузей. Едва през 1991 година е открита музейна сбирка, която през 1994 година прераства в Музей на авиацията.
В двора на музея ще видитеблизо 60 самолета и хеликоптера.
Най-старият е немски самолет Арадо-196 А3 „Акула“. Той е бил в експлоатация от 1938 година, от него са произведени 526 бройки.
Има самолети от Втората световна война – Як-9, Ил-2, Ту-2. Може да се види и един от най-масовите самолети, произвеждан между първата и втората световна война У-2. Той се е използвал от 1928 година, произведен в повече от 32 000 бройки.
Тук е и най-масовият самолет в самолетостроителните фабрики в България – Лаз-7. 313 бройки, оуснат в експлоатация през 1948 година.
Ще видите първите реактивни самолети, приети на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15Ути. Представители на българската пътническа авиация са Ил-14 и Ан-24, а селскостопанската авиация е представена от Ан-2 и Злин „Z-37“. Тук е и първият български вертолет – Н11В1, конструиран и изработен от Николай Поповски.
От самолетите с марка „МиГ”: МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, МиГ-21, МиГ-23. От разработките на „Сухой“- Су-22, представители на „Як“: Як-11,Як-40,Як-50, Як-52.
Хеликоптерите основно са представени от конструкторското бюро на „Мил“: Ми-1, Ми-2, Ми-4,Ми-8, Ми-14 и Ми-24. Конструкторското бюро на „Камов“ е представено от Ка-26.
Чехословашката авиоконструителница Лет Куновице (Let Kunovice) е представена от L-60, L-200, L-410, а авиоконструителница Zlin (Злин) от Z-37, Z-326. Aвиоконструителна компания „Чесна“ е представена от Cessna 150. А канадската „Canadair“ от Canadair CF-104.
Вътрешната експозицията е разделене условно на две части – Космонавтика и Въздухоплаване и авиация.
Както вече споменахме, в зала Космонавтика е изложен спускаемият апарат на космическият кораб „Съюз-33“. С него на Земята се е завърнал първият ни космонавт – Георги Иванов – през 1979 година. Космическият кораб в който е бил нашият космонавт не е успял да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Сближаването на кораба е било много по-голямо от предвиденото, поради което системата на кораба не е позволила скачването да се осъществи.
Системата е наложила корекция на скоростта. По време на тази промяна е станала авария в горивната камера на основния двигател. След това скачването е станало невъзможно и поради аварията корабът е направил 31 обиколки около Земята. По този начин нашият космонавт е прекарал в открития космос почти две денонощия.
Спускателният апарат е приземен на 320 километра от град Жезказган в Казахстан.
В залата са показани много снимки от подготовката на втория ни космонавт Александър Александров. Избраният за дубльор на Георги Иванов – Александър Александров провежда своят космически полет през 1988 година. Неговата мисия е успешна и има скачване с първата дълговременно обитаема станция – орбитална станция „Мир“. По време на неговия престой в космоса са извършени 59 успешни научни експеримента. В това число и изпитанието на български храни за космонавти. Ще видите показаните мостри.
Във зала Въздухоплаване и авиация е изложен и самолет, конструиран и изработен от българския авиоконструктор, изобретател и техник Георги Божинов. Липсата на подкрепа и средства е отнела на Георги Божинов близо десет години за изработката му. Апаратът бил готов през 1926 година, ала не получил разрешение за полет поради откритите леви убеждения на изобретателя си.
За първи български самолет е признат изобретеният през 1915 година от 19-годишния Асен Христов Йорданов летателен апарат „Експрес“ („Йорданов-1“). Асен Йорданов е български изобретател, инженер и авиатор. Той е автор на трудове, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите. Многобройните му книги са на тема дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции. Освен това Асен Йорданов и един от създателите на въздушната възглавница (Еърбег). Участва и в създаването на апарат-предтеча на телефонния секретар, наречен Джордафон.
Показани са снимки на първите серийно произвеждани самолети в България – ДАР. Те са дело на Цветан Лазаров Лазаров, който е български инженер и професор. Бил е най-продуктивният български авиоконструктор. Негово дело са самолетите „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“.
Ще видите документи и лични вещи на български асове, участвали в отбраната на София и страната по време на Втората световна война:
Стоян Стоянов – участвал в 35 бойни полета при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи.
Христо Василев Костакев – известен е с шестте си победи в един въздушен бой.
„Въздушният таран” Димитър Списаревски, който по време на бомбардировките над София подпалва един самолет, изразходвайки всичките си боеприпаси, след което се врязва с таранен удар във втори самолет. След този български подвиг Радио Лондон излиза с обръщение:
Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!
Изложени са вещи и от втория български „въздушен таран“ – Неделчо Бончев. Той правил въздушния си таран година по-късно след този на Димитър Списаревски, през 1944 година. За разлика от Димитър Списаревски, Неделчо Бончев оживява.
Ако детето ви се вълнува от космонавтика или летателни апарати, има много какво да разгледа. Дори децата, които имат други интереси, не биха подминали залата с капсулата за кацане, ако им обясните какво е. Има и къде да надзърнете, за да я видите отвътре.
Работно време и цени:
Ние посетихме музей на авиацията – летище Крумово през есента на 2022 година.
Тогава това бяха цените и работното време:
- Лятно време
сряда-петък от 09:00 часа до 18:00 часа
събота-неделя от 09:30 часа до 18:00 часа
- Зимно време
сряда-неделя от 09:00 часа до 16:30 часа
- Деца до 7 години – без входна такса
- Ученици, студенти, пенсионери и хора с увреждания – 2 лева
- Посещение външна експозиция – 4 лева
- Посещение вътрешна и външна експозиция – 8 лева
- Семейно посещение – 12 лева
- Посещение на група – 6 лева на човек
- Безплатен вход всяка последна сряда на месеца
Още гледки от Музей на авиацията – летище Крумово:
- НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Планетариум и обсерватория, Ямбол
Бяхме в Ямбол и търсехме места за разглеждане, подходящи за семейства с деца. Оказа се, че в Ямбол има астрономическа обсерватория и планетариум, при това не от вчера. Посетихме го час преди… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Късноантичен мавзолей с детска площадка в квартал Лозенец, София
Археологически комплекс „Късноантичен мавзолей“ в квартал „Лозенец” Ето една неголяма, открита наскоро градинка със запазени руини, пейки, чешма, тоалетна и детска площадка. Подходяща е за посещение и в пек или дъждовно време,… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Зоологическа градина в Благоевград
Зоологическата градина на Благоевград е безплатна за посещения и до нея води дълга малко над километър алея, покрай която тече кристално поточе. На нас това ни хареса особено много, нищо, че дъщеря… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Парк Бачиново в Благоевград
Много хора обясняват на децата си, че трябва да обичат България, ала при всяка възможност заминават зад граница. Посланието е ясно и децата от малки научават, че в родината им явно няма… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Паркът в град Елин Пелин
Търсите места около София, където да се разходите? Отидете до парка на град Елин Пелин. Той се намира в центъра на града, има асфалтирани алеи, подходящи за всякакви колички и детски колелета,… - НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Любимите ни сладоледи от истински продукти
Две трети от нашето семейство си хапва сладолед целогодишно и обожава да го прави. Една трета се дели от групата, но лятото също се реди на опашката. Понеже повечето сладоледи в големите…
Автори: Евел Инара, Явор Радев
Снимки: Явор Радев
© Всички права запазени 2023. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
