НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Национален археологически музей – София

Националният ни археологически институт с музей (НАИМ), който се намира в центъра на София, точно срещу президентството, е добра цел за кратка разходка с дете над 4 години, както и място, където задължително да заведете приятелите си, гости на града. Преди да влезете и след като излезете от музея, поспрете при гвардейците, които със сигурност ще впечатлят момченцата и при фонтана, където всички деца с удоволствие ще хвърлят монета за късмет. Недалеч е малкият парк пред Народния театър.

Дори доста кореняк софиянци не за посещавали Националния археологически музей. Вярно, входната такса е височка, но пък всеки месец музеят има безплатен ден за посещение. В студените зимни дни или в жаркото лято там ще се разходите на топло или на прохлада, сред хилядолетна история, с която ние, българите се гордеем.

Археологията изучава развитието на човешките култури чрез документиране и анализ на останки от тези култури. В Националния археологически музей ще видите както първите оръдия на труда, така и най-фини ювелирни произведения.

Ще си кажете – какво ще прави там малко дете? Всъщност, не е необходимо да изнасяте уроци на детето си, а просто да разглеждате. Така постепенно, от връщанията ви заедно в този музей, детето ще придобие представа за миналото на своя народ. Представа, която не може да бъде добита от учебници, филми и описания. То ще знае колко богата и впечатляваща е била украсата на царските ни дворци, колко невероятно умели са били предците ни, извайвали ликове от камък и стъкло векове преди новата ера. Ще види монетите, пръстените с печати на владетелите, ризниците и оръжията, облеклата и чертите на лицата им. Това знание ще му даде възможност да разсъждава, да любопитства, а не просто да повтаря заучени уроци.

Това, което трябва да знаете за влизането си с дете в музей е:

  1. Не ходете в музей с повече от едно дете по възможност. Особено пък с приятелчета. Трудно ще озаптите децата да не тичат и да спазват правилата.
  2. Щом детето каже, че иска да си тръгвате – не го спирайте. Търпението на децата се изчерпва бързо, а няма ли любопитство, няма и полза. С времето се научихме, че посещенията в музей с дете в предучилищна възраст не превишават 30 минути.
  3. Нека детето избира накъде да вървите и пред какво да се спирате. Не вие.
  4. Ако посещавате за пореден път даден музей, потърсете познати, любими обекти. Помолете детето да ви заведе до тях.
  5. Разсъждавайте с детето за какво са били ползвани предметите, пред които то се спира.
  6. В този музей е позволено да се снима, но без светкавица. Позволете на детето си да избере един предмет, който да заснеме. Само един. Така ще го подтикнете да преценява онова, което вижда.

В Националния археологически музей има безценни находки. Ето защо, особено на втория етаж аларма ще ви предупреждава всеки път, щом приближите твърде много изложените исторически ценности. Предупредете детето си за това, преди да влезете в музея.

УПЪТВАНИЯ:

До Националния археологически институт с музей (НАИМ) се стига лесно, но се паркира трудно. Той се намира в синята зона на София, ето защо само в неделя паркирането наоколо е безплатно. Ако пък наблизо в същия момент има някакво изложение, места трудно се намират.

Ето защо пътуването с метро е препоръчително. Трябва да слезете на метростанция Сердика, след което да минете покрай църквата „Света Петка Самарджийска“ и през античен комплекс Сердика, намиращ се в ларго София. Вървейки към сградата на президенството, излизате точно пред сградата на музея. Входът е на площад „Атанас Буров“, срещу кръглия фонтан.

Точният адрес на Националния археологически институт с музей (НАИМ) е София, ул. „Съборна” 2. С автомобил най-удобното място за спиране е платеният паркинг на площад „Княз Александър I”.

Входни билети и такси:

  • възрастни – 10 лева
  • ученици, студенти – 2 лева
  • групи ученици, студенти, деца – над 10 души – 1 лева
  • родител/родители с деца до 16 години – групов билет – 10 лева
  • хора с физически увреждания и войници – безплатно
  • свободен ден (без входна такса) – всеки втори четвъртък от месеца за пенсионери
  • всяка последна неделя от месеца за всички категории посетители

Работно време:

  • Летен период (май-октомври) от 10 до 18 часа – без почивен ден
  • Зимен период (ноември-април) от 10 до 17 часа – почивен ден: понеделник

ИСТОРИЯ:

Археологическият музей е най-старият музей в България. Ще забележите, че сградата на НАИМ преди това е била джамия. Въпросната Буюк джамия е построена през ХV век. По време на Освободителната война, изоставената джамия е била превърната в болница. В периода 1880 – 1893 г. там е била Народната библиотека.

На 30 март 1944 година, при бомбардировката на София, музейната сграда е пострадала силно. Напълно е изгоряло помещението на нумизматичния фонд, заедно с цялата му документация. Въпреки огромната загуба, дори в наши дни музеят към НАИМ притежава най-богатата нумизматична колекция в страната, с над 300 000 монети.

На два пъти били провеждани разкопки около и под сградата на НАИМ: през 1939 година и през 1998 година. Открити били ъглови зидове, бюст на Артемида и съдове от ранната желязна епоха (VIII-VII в. пр. Хр.). Най-ранните находки са от праисторическото селище, което се намирало под площад Александър Батенберг.

В Националният археологически музей има четири зали с постоянна експозиция, петата е за временнни експозиции:

Зала Праистория

В тази зала са представени експонати от старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епохи.

Ще видите гравиран скален фрагмент от пещерата Темната дупка, Софийско, датиран на около 50 000 г. Първата графична изява върху кост от Европа, датирана около 1,1 млн. г. Артефакти от най ранните цивилизации – така наречената култура Караново, чиято писменост по последни доказателства е по-ранна от тази на Шумер и Египет.

Зала Трезор

В зала Трезор се излагат съкровища, инвентар от гробове и единични предмети с особено художествено и историческо значение. Тези находки са датирани от къснобронзова/ранножелязна епоха до късната античност.

Там е едно от най-старите златни съкровища на Европа – Вълчитрънското, намерено до село Вълчитрън, Плевенско. Датирано е от края на второто до началото на първото хилядолетие пр. Христа. За сравнение, прословутата Финикийска антична цивилизация е процъфтявала между XV и VI век пр. Хр.

Централна зала

На двата етажа на Централната зала са изложени колекции паметници от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Щом влезете, пред вас ще е стълбището към втория етаж с копието на Мадарския конник над него. Гипсовата отливка е направена през 1905 година и е изложена в музея. Така в центъра на София всеки може да види една от българските светини, но нека това не ви спира да посетите село Мадара, за да видите и оригинала. Вляво е подовата мозайка “Раят” от базиликата “Света София“.

Зала Средновековие

Експозицията отразява материалната и духовна култура на българите между VІІ и ХIV век. Това е зала на противоречия между официалната ни история, която в момента се учи и онова, което пише в и по самите находки. Открийте разликите. Надяваме се онези, които пишат учебниците, също да ги открият.

Предметите, изложени в Националния археологически институт с музей (НАИМ) са неизброими. Всяка витрина, всяка ниша предлага на посетителя стотици загадки, свързани с историята на България. Специално за малките посетители можете да изтеглите тези три „карти за съкровища“, които сме правили за дъщеря ни. С тях поне две посещения в Националния археологически музей ще минат още по-интересно за тях.

Децата и възрастните се радват на:

  • копие на Мадарския конник
  • предмети от най-древните цивилизации
  • едни от най-старите златни съкровища
  • възможност за снимки
  • идеи за художествени занимания, почерпени от историята на нашите земи

На разположение има:

  • музейни зали
  • тоалетна и гардероб
  • щанд за сувенири и книги

Снимки от Национален археологически музей – София:

Автори: Явор Радев и Евел Инара

Снимки: Явор Радев

Пълнощастие 2020 © Всички права запазени.

Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.