НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Пикник на реката в Панчарево – първо чистиш, после сядаш

Ние от Пълнощастие при всяка възможност бягаме сред природата. През делничните дни ни е любимо да отскочим някъде, по-близо до София – когато местата за разходки не са пренаселени. Панчарево, по-точно бреговете на реката точно преди язовира са претъпкани с компании през летните уикенди, но през пролетта, есента и летните делници са спокойни и дори тихи. Приятното изкарване е гарантирано, с едно условие – носете торби за смет.

Уви, по бреговете на Искъра ходят много хора и винаги се намира кой да остави боклук. Не сме попадали на местенце, което да не е осеяно с торби, бутилки и други „съкровища“. Водата край нас беше почти бистра, птиците пееха, лек ветрец шумолеше в листата, а край нас имаше камара боклук. Е, ние бяхме подготвени с чували и ръкавица.

Винаги, когато събираме боклука от нечие чуждо добро изкарване сред природата, се сещам за думите на Тери Пратчет:

…Оцеляването зависеше от гордостта. Колкото и малко да зависи от теб, поне може да поддържаш пустата му спретнатост, та да покажеш на света, че сте бедни, но прилични. (Преводът е любителски)

Събрахме два чувала бавно или изобщо неразградим боклук, докато се шегувахме как доста хора са очаквали митичното същество ДЪРЖАВАТА да се появи и да почисти след тях. Решихме, че е аналогично с чакането на неволята. Този уикенд на езерото Панчарево ще отидат стотоци хора и доста от тях ще оставят задълго следите си. Нека се вслушаме в мъдрия Пратчет и да оставим следа в света по различен и по-чист начин:)

Децата и възрастните се радват на:

  • реката

  • пъстрата сянка на дърветата

  • патици, птици и насекоми, дори лебеди в езерото

  • къпини през есента

По бреговете на реката има къпини и точно сега (втората половина на август) им е времето. Ние похапнахме, набрахме си чашка-две за вкъщи, омазахме се и се набодохме прилично, но бяхме доволни.

Панчарево е широко известно място за разходки на хората в София. Отидете и вижте защо, ако не сте попадали там. За да стигнете до бреговете на Искъра, за които говорим, пътувайте по шосето край езерото Панчарево. След като подминете централния площад на Панчарево и мостът след него, ще има две отбивки вляво. Едната е до автобусната спирка „Плажа на Панчарево“. Втората е малко по-късно и води към СБПЛР Панчарево (санаториум). И двете отбивки ще ви заведат близо до водата.

Можете да вземете детска количка. Повечето пътеки са утъпкани и стравнително широки. Пазете децата от копривата, която расте на много места.

Носете със себе си:

  • одеяло за пикник

  • вода

  • чували за смет и ръкавица  (за да си почивате на чисто, а после да отнесете и своя боклук)

  • сребърна вода (има доста коприва, тя помага срещу сърбежа)

  • нещо за хапване

Може да си вземете и книга. След като сте похапнали къпини, може да полегнете край водата и да почетете. Например това:

Тери Пратчет – „Глинени крака“ . Темата за връзката на чистотата с гордостта е засегната с почти всеки от романите му.

Ваймс сякаш отново чу гласа на баба си: „Никой не е толкоз безпаричен, че да не си купува сапун.“ Разбира се, мнозина бяха точно толкова безпарични. И въпреки това си купуваха сапун. На масата можеше да липсват гозби, затова пък — о, богове! — тя винаги беше излъскана до блясък. Когато нямаха храна, хората от Петльова улица щедро подхранваха гордостта си.

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Евел Инара, Явор Радев

 

Comments are closed