НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Разходка до Земен

Един виц провокира разходката ни до Земен:

-Извънземен съм, извънземен съм, извънземен съм – повтарял някакъв мъж в метрото, докато говорел по телефона. – Щом се прибера в Земен, ще ти се обадя.

Земен се намира на по-малко от 80 километра от София, а ако идвате от Кюстендил или Перник, разстоянието е наполовина. Може да стигнете и с влак, ако не разполагате с личен автомобил. Градчето се намира в красивия пролом на река Струма и освен да се разходите в самия град, има възможност да видите и:

  • Земенски манастир и църквата-музей от 11 век там
  • Екопътека Земенски пролом
  • река Струма
  • разходка с влак за радост на децата, стига се за около 2 часа

ИСТОРИЯ:

Град Земен невинаги се е казвал така. Получил е името си в началото на 20 век заради останките на съществувалата през Средновековието крепост Землънград. Останките от селища и крепости, охранявали пътя към Сердика в пролома на река Струма, датират още от късната Античност.

Ние първо отскочихме точно до манастира, който се намира над града. Стига се лесно, благодарение на табелите. По продължението на шосето край манастира може да паркирате – пътят е по-широк там.

МАНАСТИРЪТ:

Смята се, че Земенският манастир “Св. Йоан Богослов“ е основан през епохата на Второто българско царство, някъде през 11 век. Той влизал в пределите на крепостта Землънград. Единствената сграда в манастира, оцеляла от тези отминали епохи е църквата – датирана някъде в края на 11 – началото на 12 век. В наши дни Земенският манастир не е обитаван от монаси, а е превърнат в музей, филиал на Национално историческия музей (НИМ). В състава му влизат: две свързани помежду си сгради, камбанария и църквата-музей “Св. Йоан Богослов“.

Църквата е кръстокуполна, без притвор. (Притвор е входното помещение в християнския храм, разположено обикновено в западната му страна). Изографисвана е през 11 и 14 век. От първото изписване са оцелели части от образи на светци, които се намират до олтарното пространство – изображения на Св. Ана, Св, Йоаким, Св. Константин, Св. Елена. Живописта от 14 век заема почти цялата стенописна площ. Изображенията от този период са ктиторски* портрети, едни от най-ранните запазени по българските земи. Портретите са на мъж – неизвестен местен феодал, съпругата му Доя и двете им деца, както и на мъж и малко момче с имена Витомир и Стаю. Надпис в наоса** на църквата указва, че второто изографисване е осъществено по време на владичеството на деспот Деян, някъде в средата на 14 век.

*Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.

**Наос е термин в църковната архитектура и представлява вътрешната част на един храм.

Жилищната част в Земенския манастир е строена към средата на 19 век и съвместява монашеските килии с одаи за гости. След Освобождението към интериора на манастира е била добавена камбанарията в двора до жилищното крило.

На разположение има:

  • чешма

  • голям двор с места за почивка

  • няколко пейки

  • църква-музей “Св. Йоан Богослов“

  • гостилница с маси под липите

  • детска площадка с люлка и пързалка

  • гледка отвисоко към град Земен

Пред манастира си купихме земенски млечни продукти на чудесни цени. Опитахме киселите млека и овчето сирене. Носете си хладилна чанта, ако ще пазарувате – нашето кисело мляко беше на ръба да не издържи дългата ни разходка.

Входни билети само за църква-музей “Св. Йоан Богослов“:

  • Индивидуален посетител – 3 лева.
  • За ученици и студенти – 1 лев.
  • Комбиниран билет в рамките на месец: Земенски манастир-НИМ-Боянска църква – 14 лева.
  • Входът е безплатен всеки последен понеделник на месеца.
  • Цена за снимане:  фотоапарат до пет броя снимки – 5 лева, видеокамера за 30 минути – 15 лева.

УПЪТВАНИЯ:

За да стигнете до град Земен ако идвате от София,  маршрутът ви е София-Перник-Радомир-Драгомирово-Земен. Първоначално поемате по автомагистрала Струма (А3), след което следвате Европейски път Е871 (известен и като Подбалкански път). На разклона при село Драгомирово завивате надясно и по шосе 6233 стигате до град ЗеменПовечето указателните табели по пътя са за Земенския манастир „Свети Йоан Богослов“, следвайте ги спокойно.

ЕКОПЪТЕКАТА:

Всъщност, основната ни цел в Земен беше екопътеката Земенски пролом. Търсенето й се оказа приключение. Табели няма никъде, а навигацията не показва пътя, по който с автомобил можете да стигнете до началото й. Тази екопътека е създадена така, че до нея да не се стига удобно с кола. По-лесно ще стигнете с влак, релсите минават покрай пътеката, а гарата е близо. На няколко пъти си махахме с машинисти и пътници.

Пътят с кола е тесен и лош, криволичи под сипеите на бивша каменоломна. Тръгвате от началото на града, като ориентир от Google maps може да използвате „детелината“ на входа на Земен – шосе 623 преминава под мост, част от шосе 6233. Щом минете под моста, продължавате направо и трябва да внимавате за отбивка вляво – черен път без име и указателна табела. Река Струма трябва да ви се пада отляво, а градът ще е от другата страна на реката. Продължавате между каменоломната и реката, някъде там ще видите единствената указателна табела „ПРОЛОМА“. След около километър-два по наистина лош път ще стигнете до мост над реката. Отново пресичате Струма и стигате влаковите релси, завивате надясно покрай релсите. След малко, когато почти сте загубили вяра, че ще я откриете, ще зърнете началото на екопътеката. Пътят е еднопосочен, в последните 500-600 метра няма как да се разминете с друга кола.

До пътеката може да стигнете и пеша, като паркирате в града от другата страна на влаковите релси. Разстоянието не е малко обаче, особено ако като нас носите повечко храна и вода.

Ние се бяхме запътили натам, за да отпразнуваме сред природата рождения ден на Ева – редакторът на Пълнощастие 🙂 Мястото е чудесно за малко празненство с деца, имаше трева, но не беше обрасло. Ние не бяхме единствените, имаше и мотористи. Да, брегът на реката от тази страна е висок, но е далеч от детската площадка. Влаковите релси са отделени със стена от храсти. Има много място, а и гарата в Земен предлага разходка с влак почти до началото на екопътеката. Ако няма да карате гостите си да минават по черния път под сипеите и държите под око децата, всичко ще бъде наред:)

На отсрещния хълм пасяха много козички. Ние ползвахме защита от кърлежи, за всеки случай. Препоръчваме и на вас. На площадките няма много сянка, така че помислете за слънцезащита, ако планирате да останете там.

Дългото лутане изяде от времето ни, така че останахме в началото на екопътеката.

На разположение има:

  • барбекю

  • места за почивка

  • няколко пейки с маси за сядане

  • беседка

  • стена за катерене

  • детска площадка с люлки и пързалка

  • дървена куличка

  • фитнес площадка

За разходка в Земен може да не носите почти нищо – да похапнете под липите в манастира, да си напълните бутилка с вода и да поемете пеша към екопътеката. Все-пак вземете си:

  1. Защита от кърлежи и насекоми
  2. Слънцезащита
  3. Вода или бутилка за вода

Още гледки от Земенския манастир:

Още гледки от Земенската екопътека:

По пътя към Земен ще минете много близо до стената на язовир Пчелина:

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Язовир Пчелина, недалеч от Радомир

 

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев, Евел Инара

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed