За първи път посетихме фестивала СУРОВА в град Брезник през 2018-та и бяхме сигурни, че няма да пропуснем следващ път. Стигали сме в града и по обяд, и в късния следобед. Зависи дали сме искали да дочакаме факелното шествие, с което празника приключва. По традиция, щом падне мрак, се пали огромната клада и тръгва факелното шествие.
Фестивалът СУРОВА в град Брезник не е толкова мащабен като посещение на хора или като площ, но дава по-голяма възможност да разгледате участниците, дори да ги пипнете и да се снимате с тях. Представянето на сурвакарските групи трае около четири – пет часа. Те тръгват откъм по-ниската част на „Републикански път 2“ и отиват пред Читалище „Просвещение“, където биват представяни. Освен сурвакарите, по улицата има и доста сергии, народ се движи в двете посоки. Въпреки това, е възможно да се мине пеша и да се порадва човек на красивите костюми и звъна на хлопките.
На нас това най-много ни харесва – че спокойно можем да видим участниците, без да надничаме безуспешно в тълпата. Определено децата ще видят и те нещо, стига да не се плашат от шум.
УПЪТВАНИЯ:
За да стигнете до град Брезник, може да следвате поне четири различни маршрута. Ако се движите като нас в посока София – Брезник, най-краткият път е шосе 638 София-Божурище-Росоман-Делян-Брезник, около 35 километра. Поради прогнозите за мокър сняг избрахме най-дългия път – шосе 811. Решихме, че този път ще е най-безопасен, тъй като минава през най-много населени места.
София-Перник-Батановци-Богданов дол-Ярджиловци-Брезник е дълъг около 58 километра. Щом навлезете в град Брезник по шосе 811, огледайте се за парка – пада се отдясно в този случай. В парка се намира паметникът на Втори пеши Струмски полк. Потърсете къде да паркирате, след като подминете парка.
Центърът на града е затворен за автомобили по време на фестивала, но разстоянието не е проблем, дори с дете и багаж при обилен снеговалеж. Вървенето до центъра е десетина минути.
За ориентир може да ползвате и храм паметник „Свети Георги-Победоносец“, който е на метри от площада пред читалище „Просвещение“, където дефилират всички сурвакарски групи.
ИСТОРИЯ
Тук виждате снимки от 15-тото издание на Фестивала СУРОВА. Тогава се представиха близо двайсет маскирани групи с приблизително 1000 участници.
Маскарадният фестивал „Сурова Брезник“ се организира от община Брезник и няма конкурсен характер. Във фестивала вземат участие сурвакарски групи от населените места в общината, както и гостуващи групи.
Обичаят Сурва и фестивалите, свързани с този празник са любими за нашето семейство, особено за малката ни дъщеря. Дори да не успеем да видим ритуала в нощта на 13-ти януари, наваксваме с посещението на фестивалите след това. Щом тъпанът и свирката на войводата подхванат ритъма и се разнесе песента на звънците, не можем да устоим да не подскачаме заедно със сурвакарите. Под грохота на чановете и звънците човек сякаш се пренася в незапомнени времена. Сурвакарските игри помагат на душите ни да си спомнят колко древна е историята на родината ни, най-старата съществуваща държава в Европа.
Фестивалът СУРОВА е подходящ за семейства с деца, ако малчуганите ви нямат проблем с по-силния шум. Както казахме, тук контактът със сурвакарите е по-близък. Хубавото е, че може да се дръпнете на разстояние, например в малката градинка срещу читалището, и пак да видите сурвакарските групи. За наше щастие дъщеря ни е запленена от гласовете на „камбанките“ и огромните, страшни маски на участниците. Всяка година си купуваме ново „звънче“ за спомен.
Когато присъствате на подобен сурвакарски фестивал, ви препоръчваме:
- облечете се топло – с шапка, ръкавици и най-вече топли обувки, ако искате да останете докрай и да видите огнената клада и факелното шествие
- храна, ако не познавате града и не ви се хапва скара.
- наушници за шума – ако сте с малко дете
- топъл чай или вода – зима е
- ако сте с професионална фото-техника, не забравяйте чадър. Понякога вали мокър сняг.
Отляво на читалището преди имаше обществена тоалетна, друг вариант са заведенията наблизо. Ние сме влизали в кафене „Adore“, където имаше вътрешни маси и чиста тоалетна. За съжаление, през зимата Регионалният Исторически музей на Брезник работи само с предварителна уговорка – но проверете, защото по време на фестивала може да се окаже отворен.
Определено решение е да наемете стая в хотел или къща за гости в града, ако времето не е благоприятно. Тогава ще можете да се приберете на топло и да дочакате шествието с факли вечерта, ако сте позамръзнали. Няма да се тревожите за тоалетна, нито за връщането по заледените шосета нощем. Ще можете да разгледате още от града, като например храма „Света Петка“ и двете места с желязната вода.
Автор: Явор Радев
Редактор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА… Сурвакарска група село Садовик, община БрезникНашият дом е долината на орлите – село Садовик. Ще ни познаете по маските, няма друга сурвакарска група с такива ликове. Те наподобяват птичи крила, украсени с рога на овце и кози. За…
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…кукер от Отец Паисиевоавтор: Атанас Танев Кукерски състав с. Отец Паисиево общ. Калояново обл. Пловдив Заедно с топлия вятър на Средногорието, в моето село Отец Паисиево идва време за пролетната сеитба и празника „Сирни заговезни“. Пеенето…
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…кукер от Чардаавтор: Петър Петров За пръв път играх кукер като дете, бях на 7 или 8 години. Мой по-голям братовчед ме въведе в обичая и ми помогна да си направя костюм. По онова време…
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…Петър Дамянов от „Белодрешковци“Казвам се Петър Дамянов и съм от с. Каравелово, близо до Карлово. Обличам и нося с гордост вече 39 години кукурската носия. Ръководител съм на кукерска група „Белодрешковци“. Името на нашата група идва…
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА… носията ми на тупанджияавтор: Богомил Боянов Аз съм Богомил Боянов, на 55 години съм и управлявам собствен бизнес. От дете съм запален сурвакар, а от повече от 10 години съм тупанджия в сурвакарската група на моето село…
- ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА…шопската носия на Елин-Пелиновата Елкаавтор: Цветелина Джоголанова Когато бях малка, на всички празници в града ни имаше концерт с участието на танцовия състав от читалището в Златица. За мен танците им бяха дори повече от празник, бяха…