ОБЛЕКЛОТО НА БЪЛГАРИНА… Сурвакарска група село Садовик, община Брезник

Нашият дом е долината на орлите – село Садовик. Ще ни познаете по маските, няма друга сурвакарска група с такива ликове. Те наподобяват птичи крила, украсени с рога на овце и кози. За изработката им се използват цели, препарирани птици, а историята на нашия сурвакарски ритуал е наистина необикновена. Ще я разкажем специално за Пълнощастие.

Освен ликовете от птици, костюмите на сурвакарската ни група са изработени от парцали в червено-зелен цвят. На краката носим гумени галоши. В ръцете – дървени саби.

Групата ни се състои от:

  • Старши,
  • Невеста,
  • Младоженя,
  • Свекър,
  • Свекърва,
  • Мечка,
  • Мечкар,
  • Поп клисар,
  • Звончаре.

Преданията гласят, че групата сурвакари в този ѝ вид, наричани и „Сировачкари“, съществува още от времето на Османската империя. В околията на село Садовик са били заселени групи семейства, наричани от местните „керкези„*. Тези „керкези“ извършвали кражби и набези в околността, а населението се съпротивлявало и пазело както може. За да възпират „керкезите“ от последващи идеи за отмъщение, местните хора трябвало някак да ги наплашат. Мъжете се маскирали с копанки – издълбани от кора на върба и боядисвани в различни цветове, за да изглеждат по-страшни. За да предпазят от нападения младите невести в онези времена, момците от Садовик се обличали в женски носии. Тежко на онзи „керкезин“, който грабнел такава предрешена „мома“.

Имало е още един персонаж – облечен като елен, той предупреждавал хората от селото за наближаваща опасност, ако врагове приближавали местността Дебелец.

*Бел. Ред. Вероятно става дума са семейства от черкези. В средата на 19-ти век около 250 хиляди черкези са изселени от Русия и са заселвани на Балканите, основно в България. В районите на разселване на черкезите, местното християнско население е било задължено да им изгради жилища и да ги изхранва.

Постепенно времената се променили, „керкезите“ вече не нападали Садовик, а този начин на защита останал като народен обичай. Дори само като обичай, той бил пазен ревностно. До неотдавна в селото не са се допускали чужди хора в деня на ритуала – 13 януари, за да не виждат ликовете. Мъжете не са сваляли маските по време на обичая, за да не се рабере кой се крие зад ликовете.

Постепенно, с по-добрите времена, видът на маскировката също се променял. Между застрашителните маски, направени от птичи пера и цели птици се появили маски за берекет и благоденствие на селото. Ритуалите се предавали от поколение на поколение. През 1966 година Филип Седевчев, художник от село Садовик заедно с Йордан Николов правят първия маскараден фестивал в град Перник. От онази година групата сурвакари към читалище „Дебелец“ участва активно във фестивалите „Сурва“ в град Перник до ден днешен. Групата е спечелила много призови места и медали през дългите години на нейното съществуване.

Всяка година на 13 януари в селото се провежда “суровакарското събрание”. Групата се събира, пали се ритуален огън, а на 14-ти януари от сутринта сурвакарите обикалят къщите на селото за здраве и берекет.

Благодарим за тази ценна история, която ни беше разказана от Сурвакарската група в село Садовик.

Редактор: Евел Инара

Снимки: личен архив на Сурвакарска група село Садовик,

Автор на заглавната снимка: daniel.andonov.photography

Пълнощастие© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.