НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Паметник на свободата – Шипка

Бяхме щастливи да видим как в един делничен, прохладен ден на Паметника на свободата – Шипка един след друг спираха автомобили.

На всеки четвърт час пристигаха хора – и чужденци, и българи. Водеха децата си, също като нас. Гледаха захласнати красотата на България и очите им блестяха от сблъсъка на гордост и горест за героите, извоювали свободата ни с цената на живота си.

Иван Вазов  и неговите безсмъртни стихове „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“  са достойно описание на върха и неговата славна история:

„…защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът…“

За да стигнете лесно до паметника на свободата – Шипка, проследете маршрута по карта. По пътя има табели, а самият паметник, както знаете, се вижда отдалеч. Ние следвахме шосе Е85 по пътя Казанлък – Габрово. След като изкачите върха, табела ще ви упъти да завиете към паметника. Ако искате да повървите, може да оставите автомобила и да продължите пеша по стъпалата. С автомобил, след около километър-два сте до крайната цел. След паркинга, с паметника ще ви делят около 240 стъпала.

Ако сте с малко дете, може би е по-добре да стигнете до самия паркинг с автомобил и да изкачите само тези 240 стъпала. Завоите по шосето може да са изпитание за децата или хората на задната седалка. Препоръчваме ви да пиете много вода и да се запасите с бонбони или джинджифил, който помага против гадене по време на път. Ако детето ви още не е проходило, по възможност ползвайте кенгуру или слинг – стъпалата ще са изпитание за всяка количка.

Носете със себе си:

  • цветя по възможност

  • пари в брой, няма възможност да платите с карта посещението си в музейната част

  • копие от „Опълченците на Шипка“ на Вазов. Може да го прочетете и от телефона.

  • вода

  • бонбони с джинджифил против гадене, заради завоите

Ако минавате покрай град Шипка в подножието на планината, препоръчваме ви за спирка и чудесния парк, част от мемориалния комплекс „Рождество Христово“.

Полезно за посетителите на Паметника на свободата – Шипка:

  • Паркингът до паметника е безплатен, побира около 30-40 автомобила.

  • За възрастни входът в кулата, където се намира костницата и музейни експонати е 3.00 лева, за учащи и пенсионери – 1.00 лев, семеен билет за семейства с деца до 18 годишна възраст – 6 лева.

  • За деца до 7 годишна възраст, хора с увреждания и ветерани от войните – вход безплатен.

  • Работно време: летен сезон от 1 май  до 15 октомври – от 9.00 часа до 19.00 часа (билети се продават до 18.30 часа). Зимен сезон от 16 октомври до 30 април – от 9.00 часа до 17.00 часа (билети се продават до 16.30 часа)

Решението за построяването на Паметника на свободата – Шипка е взето през 1920 година на конгрес на останалите живи ветерани-опълченци. Средствата за изграждането му са доброволни дарения от целия български народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Бронзовият лъв в основата на паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 година. Първият камък на паметника е положен на 24 август 1922 година. Строежът му е завършен през 1930 година.

Тържественото му откриване е било на 26 август 1934 година.

  • Паметникът представлява голяма кула, изработена от доломит.
  • Височината е около 30 метра, формата й е квадратна, а на върха има четири крепостни зъбера.
  • Бронзовият лъв е поставен точно над входа на паметника.
  • Под него има надпис:

На борцитъ за свободата.

На останалите три страни са изписани имената на местата с големите сражения:

  • Шипка
  • Стара Загора
  • Шейново.

От лявата страна на паметника може да стигнете до мястото, където са били най-кръвопролитните битки – Орлово гнездо.

Там, на върха думите са излишни. Вазовите стихове ще са единствените мисли в главата ви:

„…О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!…“

Из „Опълченците на Шипка“

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Фотограф: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Етнографски музей на открито“ЕТЪР“

Comments are closed