НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Пантеон Майка България в село Гургулят

Сред кристален въздух на билото на планината, село Гургулят се намира едва на 40-тина километра от София. Ако идвате от Сливница, километрите са десетина, а от Брезник са с идея повече – 12. В покрайнините на селото, освен подходящите за туризъм пътеки се намира Пантеонът “Майка България”.

УПЪТВАНИЯ:

  • Изпробвали сме два маршрута с начална точка София:

Ако изберете да минете през град Сливница, ще  пътувате по международния път Е80:  София – Сливница – Гълъбовци – Гургулят. Щом влезете в Сливница, в центъра му ще видите Паметника-костница „Героите на Сливница“. След него трябва да продължите по шосе 811, посоката е Сливница – БрезникПътят е  живописен, макар и малко разбит. Шосето обаче не е стръмно, нищо че води към билото на планината. Пантеонът се забелязва, щом наближите село Гургулят. След като подминете центъра на селото, внимателно наблюдавайте за дървената табелка за завоя към Пантеона.

Другият вариант да стигнете до Гургулят е маршрутът по шосе 638: София-Божурище-Гурмазово-Пожарево-Росоман-Златуша-Делян-Бабица-Брезник. По пътя може да спрете в началото на Брезник, за да разгледате възстановената арка на Пети конен полк. Отклонението за Пантеона в Гургулят по този маршрут ще се пада преди центъра на селото, ориентир отново е дървената табела. Тази година (май 2018) това бе по-непрепоръчителният маршрут. Около 15 от общите 21 километра от пътя Брезник – Сливница бяха в ремонт. Заварихме дупки и изобщо липса на асфалтов път (7-8 километра). Надяваме се, че наесен пътят ще е станал чудесен:)

ИСТОРИЯ:

По информация от мрежата:

Пантеонът е построен на местата, където на 7 ноември 1885 година са водени решителните сражения в битката при Гургулят от Сръбско-българската война. Тогава отрядът на капитан Христо Попов влиза в срещен бой (на нож) със сръбската Моравска дивизия. С щиковата атака нашите войски разгромяват противника. В тези боеве срещу сръбската войска се изправят едва три български пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два конни ескадрона. Местните хора влизат в боя, включително жените и децата. Победата и нанесените тежки загуби принуждават сръбската войска да спре настъплението си. По този начин е бил осигурен левият фланг на българската войска, която се е прегрупирала за преминаване в контранастъпление след това. 

Пантеон “Майка България” е издигнат през 1985 година по случай 100 години от войната. Формата му е на четириъгълна пресечена пирамида. В центъра има скулптура от кварцит. В пантеона може да се влиза от четирите страни по изградените стълбища. За съжаление мемориалните надписи с бронзови букви са откраднати и по-късно са подменени с ламаринени пана, но лъвовете и мечовете с лаврови венци изглеждат оригинални.

Под паметника върху братската могила лежат костите на българските и сръбски войници, загинали там.

Постройката е величествена, предлага спиращи дъха гледки. Мястото пази спомена за невероятния подвиг на защитниците на българската земя, за непоколебимостта, находчивостта и сплотеността на народа ни.

Пред Пантеона има паркинг, има дори две тоалетни, състоянието на които не сме проверявали. Има къде да си направите пикник, но там доста духа и може да предпочетете по-закътано място. През селото минава река. Местността Петлюк се намира на около километър от Пантеона, също и екопътеката Гълъбовци-Петлюка, която сме си набелязали скоро да посетим.

Децата могат да потичат край Пантеона, пазете ги единствено от високите стъпала. Колички също е възможно да се ползват, с малко пренасяне по стълбите. Препоръчваме ви да си носите вода и храна, макар да се намирате в покрайнините на село. За разходката препоръчваме да вземете със себе си:

  • връхни дрехи (на билото на планината духа)

  • слънчеви шапки

  • вода

  • нещо за хапване

  • цветя

Още снимки от Пантеон “Майка България”:

Автори: Евел Инара, Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

НАКЪДЕ С ДЕТЕ: Екопътека „Войнишка памет“ до село Алдомировци

Comments are closed.