автор: Тео Буковски
ЕДНО: Живей цветно, дори и да не познаваш цветовете!
Аз съм далтонист, това вече май го изясних. Моето синьо е ваше лилаво, моето червено е ваше кафяво, а сивото… било зелено. Сигурно затова на всичките ми рисунки от детската градина облаците са лилави, учителките – червенокоси, а мишлетата зеленеят / но не от яд!/. Въпросът е да приемаш и цветовете на другите.
ДВЕ: Наблюдавай живота, дори и на моменти да ти се струва скучен!
Падам си по криминалистиката. Ако Едгар Алан По не беше забелязал гвоздея с изтърканата главичка на оня прозорец на улица Морг, ако Артър Конан Дойл не беше подушил миризмата на Баскервилското куче, ако Агата Кристи не беше открила стихчето с 10-те малки негърчета…, колко по-безинтересен щеше да е светът ни. Във всяка една секунда можем да откриваме толкова много вдъхновение, просто трябва да го търсим.
ТРИ: Изиграй всички роли, за които мечтаеш, дори и да нямаш артистичен талант!
Моята мечта беше да изиграя четири велики роли: крал Лир, Големанов, дядо Коледа и баба Цоцолана. Последните три вече ги изиграх. Надявам се все някой да ме покани и за царската роля. Надявам се! Нашият живот е вълшебна надежда.
ЧЕТИРИ: Бъди благодарен, дори и само наум!
Има на кого – на родителите си, които са те възпитали, на човекът, с когото живееш в момента, защото той те дарява с всичката възможна любов, на приятелите, защото отвреме-навреме те черпят с бира, на шефа , особено за него ще се намерят хиляди причини да си му благодарен… Бъди блатодарен на Бог, че си здрав и че можеш да се усмихваш!
Аз съм Тео Буковски и от известно време се опитвам да измервам върху белия лист състоянието „страх“. И тъй като в живота си не съм Тео Буковски се радвам на щастливо семейство, професия, която ми дава истинско удовлетворение и гордо мога да заявя, че дори се справям и с далтонизма. Вече рисувам само бели и черни мишлета.
Снимки: личен архив Тео Буковски
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Тео Буковски и на Пълнощастие
