ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА е… моята Тойота Авенсис – пристрастяващо очарователна

imag0091-copy_tonemapped-copy

ЗАЩОТО… всичко се случи наистина случайно – много случайно. Или както често се случва – търсиш си хечбек, дизел (немски) и ставаш собственик на японско комби на бензин/газ. Нито за миг не съжалявам, че съдбата ме сблъска по този куриозен начин с „Тойотич“.

Колата бе закупена 2010 година като семейно комби, но поради наличието на други коли не се караше. Аз съответно си търсех кола (упорито и в дълъг период от време), по що-годе формирани критерии, като междувременно започнах да ползвам комбито, защото имах нужда от автомобил. Не харесвах комбита, нито съм имал някакви аспирации към японските коли, нито небезизвестната им скучна сивота (отвътре), но уви какво се случи. Буквално откупих тази кола от семейството, колкото и нетипично странно да звучи. Тя беше само на 88 000 км, с всички основни екстри за що-годе нов автомобил, че даже и малко нетипични – като подгряване на чистачките.

Тази кола пристрастява. Вози като шлеп, униклано комфортно (няма човек, който да не го е отбелязал само няколко минути, след като се е повозил). Понеже съм педант по природа, всичко по нея се поддържа в безупречен вид, до най-малката подробност (дори в момента, изгорялата лампа на бутона на аварийните светлини се издирва) – не може да не е почти перфетна. Тя навърши съвсем скоро пълнолетие и в синхрон с тинейджърските си години започна да прави каквото си иска. Но това е разбираемо, все пак става въпрос за йънгтаймер едва ли не. Следва шокиращо признание – честно, ама честно казано, за мен е грозна, но няма по–хубава от нея! Наистина е създадена с японска мисъл – практичност, практичност и пак практичност. Няма излишно, няма недостатъчно. Като цяло японските коли от тези години не са особено популярни все още в Европа (говорим за края на 90-те). НЕ на КОМЕРСА!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Целта на статията не е да възхвалявам и без това стереотипния имидж на марката. Да, здрав автомобил е. Има си и минуси, сигурен съм, че всички хиляди собственици по света (има модификации и за Бразилия) са намерили такива, но въпреки това става въпрос за наистина сполучлив и здрав модел. Нека е скучна. Пастирана, ваксирана, измита, винаги с изтупани стелки и мирис на хубав ароматизатор (всъщност, само вундербаум кокос ползвам) – това се стремя да представлява тя всеки ден. Пътуваме си заедно за работа, из пътищата или по това, което назоваваме „пътища“ в България… и не само.

Ново шокиращо признание – ИСКАМ СААБ. Аз съм фен на СААБ. СААБ 9-3, аеро изпълнение, фейслифт модификацията… С две думи, жалко че бяха доведени до банкрут – това е марката на индивидуалисите, на най–образованата прослойка в обществото. Но за тази ми друга страст, в някоя друга публикация… надявам се.

13466539_1030259757063417_5376197126472410942_n

А кой съм аз ли ? Хммм… интелигентен, млад, чаровен джентълмен, който има честта да изследва всички нови автомобили, продаващи се на територията на Европа. Повярвайте ми, много коли са преминали под лупата ми. Хобито ми-страст (автомобилите) се преплете с работата ми.

ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА… е той – зеленият Кърмит

Comments are closed