Имах нужда от нещо, което да ме вади от ежедневието и да ми доставя удоволствие, без да ми задава въпроси и да чака отговори. И когато се намерихме, изобщо нямах съмнение, че това е „нещото“ 🙂
Когато се видяхме за пръв път, той беше почти умрял. Целият в прах, зарит в боклуци, със спаднали гуми, части, събрани в кашончета и без никаква възможност да запали или да се движи на собствен ход. Почти година по-късно вече гледа гордо, пърпори леко напред-назад из София, без да се отдалечава излишно, тъй като пътната помощ не е хич евтина, а все още не сме много сигурни един в друг.
Ел (жена ми), като го видя за пръв път съвсем искренно възкликна „м, за какво ти е този боклук“. Сега май го харесва, или поне не смее да каже, че не го. Вози се понякога и твърди, че е приятно, което само по себе си не е много вярно, защото друса наистина ужасно много.
Jeep Willys, произведен през 1961 година в Toledo, Ohio, USA. Внесен е в България в началото на 90-те. Модела е CJ-5, което е цивилна версия с много малки разлики от военния M38A1, който се е използвал от американската армия на много фронтове, като например във Виетнам.
- Двигателят му е четирицилиндров, 2200 cm3, 55 Kw.
- Има само три скорости + задна.
Доста е проходим, но тъй като вече е дядо, избягвам да го карам да показва какво може. Има кожен покрив и кожени врати, но определено ми е по-приятно да го карам открит.
Аз съм Лъчезар Сяров. От 17 години работя в SP Vision (www.spvision.net). В ежедневието си съм уеб дизайнер, или поне бях. Напоследък, по-скоро опитвам да управлявам по бързеите фирмата, която в част от дейността си прави уеб дизайн, в друга част консултира и изпълнява специфични уеб базирани системи за управление (ERP), а освен това поема различни по вид и големина предизвикателства в други сфери на дейност. Женен съм, имам две деца. Нико, който сега е на 2, е посочен като бъдещият владетел на джипа. Той ще определи съдбата му. Преди това ще вози кака си Дара (сега на почти 6), а дотогава джипът е предназначен за съботно-неделното ми спокойствие. Кратка разходка из София, кафенце, някой друг ремонт или присъствие на някое от редките ретро събирания.
Снимки: личен архив Лъчезар Сяров
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Лъчезар Сяров и на Пълнощастие
