ПОЧТИ ЧОВЕК, НЕ ПРОСТО МАШИНА е… моят СуперСоник – верен приятел, не просто машина

Той е стар, произведен е в Япония и може да му се има доверие. Не е просто машина, а приятел. Приятел, който никога не ме е предавал. Стоеше в ъгъла на една автокъща в софийския квартал Недежда. Беше покрит с кал и прах, а аз си търсех спешно кола за малко пари – така най-случайно се срещнахме с тъмносинята Тойота Селика.

15943480_10211810429193342_658224687_o

Днес, 8 години по-късно въпросният автомобил си има име – СуперСоник (не помня как го измислих) – и е неразделна част от семейството. Приемам го за приятел, тъй като винаги е бил до мен и никога не ме е предавал. Е, за себе си не мога да кажа същото – забравял съм да му сменям маслото, зарязвал съм го с дни в гори и планини, не съм го водил на автомивка с месеци, използвал съм го като товарен автомобил и като джип. Но пък често го хваля – да, говоря му – и винаги му честитя празниците. Звучи наивно, но мисля, че му харесва 🙂

20442_1337367151409_5947680_n

Той съвсем не е първата ми кола – преди него смених поне 6-7. Сред тях имаше и по-лъскави, и по-скъпи, но никоя не успя да ме впечатли толкова. Той е изключително надежден, удобен, икономичен и удивително практичен. Като автомобилен журналист съм карал стотици чисто нови коли, но винаги ми е било най-благо зад волана на моя СуперСоник.

Скоро вероятно ще трябва да се разделим, тъй като вече ми трябва комби. Няма да е лесна раздяла, дълго ще мисля как ли се отнасят с него. Но пък спомените ще останат… Няма да забравя как едно хлапе го сочеше и викаше: „Мамо, мамо, виж, състезателно Порше!“

1935140_1253911745076_5587970_n

Диян Пенев е собственик на СуперСоник, а от лятото е и горд татко. Една от най-големите му страсти са автомобилите и дълго време с огромна отдаденост се подвизаваше като автомобилен журналист. Сега се връща към друго, което обича – киното. Обича също пътуванията, морето, снега, затова оценява подкрепата и вярната служба на Почти-човека до себе си!

 

Comments are closed