автор: Лилия Ланг
Като всички деца и моите, ако ги оставиш на компютъра ще играят с часове. Това в малки дози е приемливо, обаче ги спира от други изобретателни игри и спорт. Факт е, че щом оставят компютъра, момчетата ми се връщат към игра с плюшените си играчки и колички, ритат топка и пр. занимания. Искаше ми се освен това да ги ангажирам с нещо полезно за самите тях и за мен. Нещо, което да правим заедно на компютъра.
Идеята за нашия семеен сайт „Света на Тедитата“, посветен на плюшените обитатели на дома ни беше моя. Големият ми син ми показа как и къде да направим сайта. Той гледа разни youtube видеа за неща, които нарича plugins, чрез които преодоляваме някои от ограниченията на безплатния сайт. Поддържаме го и тримата – аз и двете момчета. Обикновено в събота или неделя сядаме, за да добавим нови неща към сайта. Текстовете под картинките са изцяло на децата. Аз направих фотошопа на коалата (виж Teddy in Action). Имаме още куп идеи, но времето все не стига, както си е нормално.
Сутрин:
Сутрин аз ставам към 6:00, тогава мисълта ми тече най-добре. Доброволец съм към една платформа за курсове – Coursera – и превеждам курсове на български от английски. Децата и мъжа ми стават към 7:00, после е много напрегнато, докато се приготвим за работа и училище. Тук учебната година е най-дългата в света- лятната ваканция на учениците е само 5 седмици и 3 дена. 
Днес, когато пиша това е последният им учебен ден, после започват на 3 септември. На училище са до 15:15.
Следобед:
Аз ги взимам от училище и след това често посещават някакъв клуб. Малкият ми син ходи на футбол и бадминтон, а големият на баскетбол. Като се върнем вкъщи, големият сяда за час на компютъра – той се опитва да научи разните му компютърни езици, пише кодове, гледа видеолекции. Малкия обикновено играе с приятелчета- вкъщи или навън. После двамата често играят заедно на компютъра на някои от техните компютърни игри.
Вечер:
Вечеряме към 6 часа, после те си играят с плюшковците, с карти, колички, четат книжки и пр. Лягат си към 9 часа. Сайтът за тедитата го свързвам най-вероятно с бъдещето на големия, а и аз самата искам да науча малко дигитални умения.
Аз съм Лилия Ланг. Много се затрудних да се опиша сама, защото аз цял живот искам да съм нещо и като почна да го правя се оказва, че не е съвсем както съм си го мислила и се захващам да правя нещо друго. Не знам дали е защото съм си природно непрозорлива или това е нормално за повечето хора, само дето не всички си го признават. И все-пак, откакто се помня искам да спася света от екологична катастрофа. Като дете много мразех да играя с кукли, имах си гумени животни и си играех само с тях. Едната ми баба много се ядосваше и все ми купуваше кукли, по това време това не беше лесна задача, защото в ДЕТМАГ се продаваха ужасни изделия, които плашеха по-чувствителните деца. Тя намираше валута за Кореком, но така и не ме накара да играя с тях. Завърших Биологическия факултет на СУ, тогава нямаше специалност Екология, но се оказа за самата мен, че нямам мозъка на учен и повече ме бива в агитаторски и практически дейности като почиствания например.
Реших, че един от начините да се промени съдбата на околната среда е чрез законодателство. Седем години работих в МОСВ Дирекция „Управление на отпадъците“, но се оказа, че един обикновен експерт няма почти никакъв глас. Сега опитвам чрез „просветителска дейност“. Последното може би е началото на тази история.
Реших, че трябва да се науча как да направя собствен блог/интернет страница. А, да, освен това в момента живеем в Англия, аз работя като лаборант в един колеж (Midhurst Rother College). Калин, големият ми син е 10 годишен. Много целенасочен, от малък обича бутони, копчета и компютри. Сам си взима книги за програмиране от библиотеката! Обожава кучета, за съжаление баща му е против. Като порасне голям иска да разхожда кучета или да работи в кучкарник, да има померанче или хъски в съчетание със собствена компания за компютри. Камен на 30 юли ще стане на 9 години. Той иска да бъде футболист и художник, поп-арт, както и да кара автобус и самолет. От малък обожава картите. Имаше период, в който Камен разстилаше карти на пода и с часове проследяваше пътищата, кой къде отива, знаеше спирките наизуст. В София най-много обича да се вози на метрото, знае всички спирки.
И двамата обичат да играят с „тедитата“ си, колекцията все повече набъбва. Плюшковците са разделени в семейства, ходят често на театър, понякога ни правят специални представления, които гледаме с тати. В Света на Тедитата има много летища – цели 20! Постоянно летят в различни страни, спят в хотели или на палатка. Тедитата също играят на електронни игри или на Монополи, състезават се – кой колко далеч може да скача, кой колко вода може да поеме, натопен в рекичката и пр. Вечер понякога на момчетата е трудно да решат с кой да спят (приложила съм снимка).
В Света на Тедитата вместо европейски съюз има Bear Union (Мечешки съюз), и Английския teddy world няма да излиза от там. Сутрин Тедитата често се нареждат в коридора, за да чакат момчетата да се върнат от училище. Вечер често гледаме видео заедно, особено ако е от сорта на „Сам в къщи“ или „Сто и един далматинци“ – него го гледаха всички плюшени кучета. Те идват на разходка с нас и дори на кръчма или кафене. В един момент плюшковците решиха, че трябва да излязат на международната сцена, което съвпадна с желанието ми да се науча как се прави блог. Помолих Калин да ми покаже и така се роди Teddy World.
Заповядайте в Света на Тедитата!
Снимки: личен архив Лилия Ланг
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Лилия Ланг и на Пълнощастие
