Home РЕЦЕПТИ ПЪЛНОЩАСТИЕ ТРАХАНА – РЕЦЕПТА ЗА ЗИМНИНА

ТРАХАНА – РЕЦЕПТА ЗА ЗИМНИНА

Трахана – това е вариво, нещо средно между суха супа и макарони. Често погрешно е обявявана за гръцка, че и турска храна, защо ли обаче името ѝ се обяснява само на български? Ами защото е на нашия народ, останалите народи са я взаимствали и все-още я наричат с оригиналното ѝ име. Трахана идва от троха, нещо на трохи. В думите се крие истинската история.

Траханата е старо ястие, ала не и забравено. В южните части на България се приготвя и до днес. Мъжът ми, макар да е шоп, също много обича да я похапва. Баба ми беше от Сакар планина, едно селце край Тополовград. Живееше в Сливен. Тя приготвяше трахана, но тогава аз не се и сещах да питам за рецептата. Едва миналата година помолих нейна племенница да ми обясни подробно как се приготвя трахана, а тази есен аз бях готова за своя първи опит.

Траханата е много полезна във всяка кухня, защото от нея за половин час се приготвя бърза манджичка, а може просто да овкусявате с нея супи и яхнии. Ако и вие обичате трахана, ето как съвсем лесно да приготвите тази зимнина.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

  • ½ килограм домати
  • ½ килограм печени и обелени чушки
  • 1 глава лук
  • лъжичка чубрица
  • малка връзка стрък резене (фенел, див копър)
  • сол
  • 1/3 чаша активен квас за хляб
  • 2 килограма бяло брашно

Препоръчвам това количество продукти, особено като за първи опит. От него излиза малко повече от компотен буркан суха трахана, а питките за сушене пълнят точно един дехидрататор. Ще срещнете рецепти с по три килограма зеленчук, обаче това е огромно количество и огромен труд. Представете си само колко тесто ще бъде. Аз направих рецептата с по един килограм чушки и домати, и пак ми беше много – тестото стана огромно, суших на два пъти питките.

И така – изпичате и обелвате чушките, нарязвате доматите и лука наедро и ги слагате в тенджера заедно с чубрицата и букетчето див копър. Този див копър в рецептите се споменава като траханово биле и се наложи да направя огромно проучване, за да открия каква е тази билка и да си я набавя в София. Тя прилича на копър, но вкусът ѝ е по-анасонов. Смешното е, че в нета дивия копър е обявен за рядък вид в България, обаче например в Сливен той расте във всеки двор. Какво му е рядкото не знам.

Варите доматите, чушките и лука на тих огън към час, докато се сготвят. После махате букетчето див копър, пасирате, оставяте да поизстине. Замесвате тестото като добавите кваса и половината брашно. Дала съм примерно количество брашно – вие го измесете като за хляб, да не лепне. Оставяте замесеното тесто в дълбока купа и го покривате с капак, за да не съхне. Оставяте на хладно, не на топло. Това тесто бухва много и то с наистина малко квас, направо бях поразена. Вие го понатиснете с малко брашно да слегне и на другия ден, след 24 часа, когато то вече няма да е толкова бухнало, го премесете отново. Тук ще влезе останалото количество брашно.

По принцип не съм сигурна защо тестото трябва да престои 24 часа. Колкото повече стои, траханата става по-кисела. Може би така е по-трайна, може би защото по-малко втасва… Чудя се. Аз например, водена от няколко различни акъла, оставих тестото цели три дни. Получи се трахана с отчетливо кисел вкус. Ние си я харесваме, обаче вие можете да намалите отлежаването на тестото ако не първия път, то при следващо приготвяне. Догодина ще го държа само денонощие.

След като тестото е стояло 24 часа, то е по-рядко и по-лепкаво. Затова го месите, добавяйки брашно, за да можете да направите питчици. Ще поеме към килограм брашно.

Правите тънки питчици, които трябва да изсушите. Аз разполагам с дехидрататор, но не и с двор, затова давам акъл само за сушене в апартамент. Направих питките големи колкото да се поберат на етажите на дехидрататора. Суших на 50-60 градуса по Целзий около 10 часа и тогава питките бяха готови за разчупване на трохи.

Този момент е важен, не го пропускайте. Аз обаче не го осъзнах, а и имах двойна доза питки, замотах се и не ги напроших. На следващия ден питките бяха твърди и вече се трошаха трудно.

Грешката с трошенето май се случва на всеки новак в приготвянето на трахана. Племенницата на моята баба специално ме беше предупредила да настържа траханата и, че не става да я меля в мелачка, защото ще стане на прах. Тя също е имала перипетии първия път. После опитах какво ли не – чопър, машина за краш айс, чукче за пържоли. Стана с чукче за пържоли – бавно, но е вариант при липса на други възможности. Покривате питката с кърпа и удряте с чукчето. Така се наложи да начупя траханата, защото не внимавах и пропуснах момента. Догодина няма да направя тази грешка и ще я натроша в мига, щом минат 10-те часа сушене в дехидрататора.

Имайте предвид, че на петия час трябва да прередите тавите в дехидрататора, защото той суши най-силно в долната част и най-слабо горе. Поне моят така прави.

И така, след много четене, питане и думкане с чука за пържоли, първата ми трахана беше готова. Аз си уших торбички от памучен плат, но ако траханата е вече твърда и суха, може да се съхранява и в буркан. Веднага си сготвихме една порция. Може би защото беше прясна и бита с чукче – тоест имаше по-едри парченца и такива почти на прах – увря бързо и почти нямаше топченца. Щастлива съм, че родителите на Явор опитаха за първи път трахана и също много я харесаха.

Според мен можете да приготвите суха трахана с каквито продукти решите – тиква, лук, лапад… Изобщо не е на живот и смърт да спазвате всички салтанати и условия, които ще чуете. Сигурно и без див копър ще стане. Та траханата е била начин да се съхрани полезна храна за зимата – в торби, бърза за приготвяне, с полезните растения от лятото и есента. Тя е хранила поколения българи и още ни храни.

Любимата ни рецепта с трахана у дома е със суджук – тук съм я показала стъпка по стъпка.

Аз обичам да хапвам тази яхнийка с хляб, но това е личен избор. Да ви е сладко!

Автор: Евел Инара

Снимки: Явор Радев

Пълнощастие 2020 © Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Comments are closed.