Художествена металолеярница „Незнайния войнъ“ и паметника на Васил Петлешков в Брацигово

Пенатите са божества от Римската митология, те са наследствени духове-покровители. Култът към тях е свързан с обожествяването на отишлите си предци. Римляните притежавали два вида пенати – домашни и обществени. Домашните били духове на предците-покровители на семейството, те представлявали малки фигурки, поставяни в близост до домашното огнище. Обществените пенати били пазители на държавата и на нейното благополучие. Ние вярваме в пенатите. Възприемаме като обществен пазител и паметника на Васил Петлешков в Брацигово.

scan2

Паметникът на Васил Петлешков за мен е и семеен пенат, тъй като е изработен в Художествена металолеярница „Незнайния войнъ“ от моя дядо, художник-леяра Никола Радев

Незнайния воинъ

художник-леарът Никола Радев е крайният вдясно костюмиран мъж, точно под табелата на металолеярницата

Паметник на Васил Петлешков

Изваждането на статуята, след като е отлята

Паметник на Васил Петлешков

Художник-леярът Никола Радев, в средата

  • Васил Петлешков е водач на Априлското възстание в Брацигово, а Брацигово е единственият непобеден град във възстанието.

Ще цитираме Захари Стоянов и неговите „Записки по българските въстания“ – осма глава „ВЪСТАНИЕТО В БРАЦИГОВО“:

…Васил Петлешков е родом от Брацигово; той беше на възраст около на 35—38 години, със сухо длъгнесто лице, ръст висок, със средни възчерни мустаки и с винени очи…

…На 20 априлий през нощта пристигнал в селото Васил Петлешков, който беше депутат на Оборищкото събрание. Той известил своите въодушевени съселяни, че Панагюрище е вече на крак, като им донесъл и една прокламация, подписана с кръв (червеното писмо). Това известие се посрещнало с радост и цялото село, като един човек, въстанало. Същата нощ още около 600 въоръжени селяни излезли от селото навън да пазят по-главните пътища от нападението на турците. След въстанието на Брацигово въстанало и ближното село Радулово, от което няколко юнаци дошли в Брацигово на 23 априлий. Брациговчени се насърчили още повече в своето дело. Тия разпределили силата си на няколко чети, захванали по-главните пътища около селото, като обкопали в същото време и проходите и направили няколко малки сражения с башибозуците.

Но брациговчеви не гледали само за себе си, както това е ставало с мнозина други. Тия се погрижили в същото време и за съдбата на своите околни братя в Паничери, Бяга, Голямо Попово, Радулово и пр. На 25 априлий в Айданово поле станала битка между турците и българските въстаници, която се свършила неблагополучно за турците, защото от тях паднали на бойното поле около стотина души, оставили три знамена и няколко коне. Брацигово, като център на въстанието, послужило за прибежище и на околните български села, именно: Радулово, Бяга, Козарско, Коричене, Здребичко и Голямо Попово. Въстаниците не закъснели да си приготвят и дървени топове от черешово и брястово дърво, не един-два, но цели осемнадесет парчета с разни калибри, които застегнали с железни обръчи и ги поставили по разни точки покрай селото. После, както в Панагюрище и Петрич, събрали кантарските топузи, за да ги употребят наместо гюллета. Въобще може да се каже, че в Брацигово отбраната е била най-сериозна и най-уредена. Тук не са се облягали на някакви си въображаеми сръбски и руски помощи, не са очаквали да дойде Бенковски да им помогне със своите момчета, не са се карали един други, най-после не са оставали позициите си при пукванието на първата пушка от страна на неприятеля. Ако въстанието беше малко по-сериозно в останалите пунктове, брациговчени можаха да се удържат известно време, т. е. можаха свободно да се разправят с местните башибозуци. Освен способните за оръжие мъже тия въоръжили и жените; било разпоредено да има в къщата си всеки червен пипер, мярка нечута и неупомената в никой бунтовнически правилник, с който щели да хвърлят в очите на неприятеля. Така също в Брацигово не е имало много души от благоразумните, които са против всяко движение и които със съветите си са е състояние да убият и най-доблестните мъже и да произведат безпорядък измежду въстаналите…

…Като честен патриот и верен на клетвата си бунтовник, Петлешков не искал да обезчести своето бунтовническо достойнство и в последните минути на живота си той сторил вяра и клетва — прави що прави — жив да не влиза в погански ръце. Заради това отровата, която имал при себе си (той се занимаваше с продаванието на различни медикаменти), приел я хладнокръвно. Закарали го при пашата, но той бил вече замаян от отровата, посинял и почернял, лицето му се покрило с различни петна, очите му изгубили своята естествена позиция, цялото му тяло се разтреперало като лист, чукнала минутата да се опрости с тоя свят.

— Паша ефенди, аз съм главният виновник на всичко, станало в селото: затова моля ви се да не мъчите сиромашта — проговорил той с умирающи глас, когато стоял очи с очи срещу пашата…

Всеки българин трябва да помни саможертвата на Васил Петлешков и думите му:

Сам съм, други няма!

Паметник на Васил Петлешков

Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово

Автор: Явор Радев

Редактор: Евел Инара

Снимки: личен архив – Явор Радев

© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.

Паметникa “Бдинци”, кадри които не сте виждали!

Comments are closed.