автор: Петър Николов
ЕДНО: Нека не забравяме да се радваме на дребните неща!
Да подадем ръка на някой, който се качва или слиза от превозно средство. Вместо да отпуснем ръка на клаксона на автомобила си, ако някой пред нас е на „аварийки“, да преценим дали всъщност няма нужда от помощ. Да почерпим с кренвирш (или консерва) бездомно куче (или котка). Да пуснем дарителски SMS. Да се усмихнем тайно на дете, без изнервената му майка да види – и то да отвърне на усмивката, макар и през сълзи Без да очакваме нещо в замяна – просто го правим, защото така сме решили.
ДВЕ: „Обичам те“ не е клише!
Тези две думи означават много. Би било чудесно да не ги пестим. Възползвайте се от това, че ние, хората, притежаваме реч. Използвайте „Обичам те“ без притеснение!
ТРИ: Книгите и музиката!
Слушайте музика, която ви кара да мечтаете. Четете книги, даващи ви криле.
ЧЕТИРИ: Приятелите, хубавата храна и движението!
Приятелите са хората, с които споделяме и добро, и лошо. Намерете си истински такива и няма да съжалявате. Хубавата храна? Има ли смисъл да уточнявам какво имам предвид?Движението: в една от книгите на любим мой автор – Харуки Мураками – беше загатнато, че човек не трябва да спира да се движи (или танцува, ако предпочитате). Не трябва да спираме на едно място. Дали ще е разходка в планината или по кварталните улици, няма значение. Любопитно е колко много неща има за гледане, за учене и за възхищение.
Последно… Ако може да мине за ПЕТ? Наскоро видях рисунка на две човечета:
Едното държеше кутия.
Другото го пита:
– Къде го намери това? Аз толкова време го търся?
Другото отговаря:
-Направих го сам.
На кутията пишеше „Щастие“. От нас зависи как и дали ще бъдем щастливи.
Аз съм Петър Николов, според дипломата за средно образование съм икономист-счетоводител. В момента обаче се старая и себе си да убедя, че съм системен администратор. Нито съм млад, нито съм блондин. Косата ми оредява, вярно е, но за разлика от брадата ми не е толкова посивяла. Тук-там се е прошарила. И аз не помня кога залепих за себе си прякора (nickname) Freebie… Все още си го харесвам. Ако някой ден се наложи да обяснявам на сина си какво означава това – мисля, че ще ми бъде доста трудно. За мен обаче по-важното е, че огромна част от хората, на които държа, все още ме наричат така.
Снимки: личен архив Петър Николов
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Петър Николов и на Пълнощастие
