ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… един успял, млад мъж, борещ се с несправедливостите, който иска да остави добра следа

  • ЕДНО: Бъди добър!

Нещо фундаментално, за да започнем. Стреми се да бъдеш добър човек. Когато можеш да помогнеш на някого, направи го. Не очаквай нищо в замяна.

„Никога не удряй първи, но щом посегнат – удари за двама“. Тази мисъл може да бъде приета като стимул за отмъщение. Ти я прилагай единствено като възможност за самосъхранение и опазване на това, което обичаш.

  • ДВЕ: Преследвай мечтите си!

Никога не ги предавай! Независимо от трудностите. Стреми се към постоянен прогрес. В трудните моменти просто си спомняй защо си поел по този път. Ако си постигнал целите си, поставяй си нови и нови. Да знаеш към какво се стремиш е първата стъпка от преследването на „пълното щастие“.

  • ТРИ: Бъди принципен!

Но не избирателно. И без страх. Когато на шосето бъдеш засечен – дали от крехка жена, дали от мъж, който изглежда по-силен от теб – реагирай по един и същи начин. Ако искаш да бъдеш достоен човек, разбира се. Не бъди част от стадото, въпреки че е немислимо по-лесно. Принципността е инструментът, благодарение на който няма да имаш угризения и ще знаеш, че си действал справедливо. Да няма за какво да съжаляваш – ето я втората стъпка към „пълното щастие“.

  • ЧЕТИРИ: Остави своята следа!

Никой няма да е вечно на този свят. Ако това те притеснява, значи не прекарваш времето си тук пълноценно. Освен да се стремиш да бъдеш щастлив, гледай смело и към възможността да оставиш добра следа. Без значение дали говорим за личен или професионален план, остави след себе си нещо, различно от недвижима собственост и финанси. Осъзнаването, че си направил нещо значимо, ценно и полезно, ти дава шанс да живееш в хармония със себе си.

Аз съм Мартин Механджиев. Роден съм на 8 юни 1992 година в град София. През 2011 година завърших средното си образование в 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ с технологичен профил, като интересното е, че освен английски език 12 години учих и иврит. Учих в 134 СОУ от първия си учебен ден чак до последния – в XII клас. През 2015 година завърших бакалавърската си степен в Университета за национално и световно стопанство в направление Икономика и бизнес, със специалност Застраховане и социално дело. През 2017 година става магистър по Маркетинг в същия университет, а темата на магистърската му теза е „Маркетингова политика на организацията“, в която включително анализира практиките и перспективите, свързани с маркетинговия микс в Националната аматьорска лига по баскетбол и която защитава успешно с отличен.

Влюбих се в баскетбола от пръв поглед. Не съм бил на повече от 3-4 години. Баща ми ме водеше в близкото училище. Там играехме или поне така съм си мислел тогава. Всъщност, целта е била да ме запали по неговата любима игра. Цел, която очевидно беше постигната, и то доста бързо и лесно. Цялото ми детство и юношество премина по залите. Първо баща ми ме водеше да гледам мачове. След няколко години започнах да тренирам. Прекарах десетина години в тренировки. След като приключих с баскетбола за подрастващи (младежи), имах възможност да избирам дали да продължа да играя на т.нар. „професионално“ ниво. Никога не тренирах в клуб, който има мъжки отбор, за да няма конфликт на интереси, свързани с професионалното развитие на баща ми, който беше най-добрият баскетболен рефер в България дълги години. Колкото и да обичах баскетбола обаче, си давах сметка че не мога да си позволя да жертвам предстоящите си най-добри години, за да играя в мъжки отбор, просто за да се каже, че играя „професионално“.

„Благодарен съм на абсолютно всички, които са допринесли за развитието на НАЛБ през годините! Без Марин Механджиев, Борис Данаилов, целия екип на НАЛБ и много приятели и участници, които са помагали по различни начини, НАЛБ нямаше да е това, което е в момента. Много пъти съм бил на крачка да се откажа. Осъзнавайки обаче какво е НАЛБ за баскетболната общност, колко хора събира в залите, колко хора върна към практикуване на любимата ни игра, колко хора запали по баскетбола – oпределено нямам право да се отказвам. Трудностите могат само да ни направят по-силни, както се вижда и досега.“

МОИТЕ 4!… Четири лични и любопитни факта за Спас, Димитър, Симона и Мартин от НАЛБ

Comments are closed