ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… един звукоправяч, който свири незнайното

  • ЕДНО: Изразявай се!

Тук сме за да изразим това, което сме. Всеки носи нещо уникално и с него допълва цялостта на света. Да откриеш защо си се родил носи неимоверна вътрешна сила. Личният потенциал има собствена енергия и търси осъществяване. Ако не бъде реализиран от нас, той ще намери начин за изразяване независимо от нас, по начин, който може и да не бъде в наш интерес.

  • ДВЕ: Бъди любопитен!

Вдъхновението е прекрасно нещо, но то рядко е постоянна величина. Любопитството е това, което ни движи и насочва по пътя, носи ни радостта на откривателството. Този безкраен процес е свързан тясно с човешкото развитие, което също е безгранично. Сигурна рецепта срещу скука, любопитството е добър начин за пребиваване в процес, който възбужда съзнанието и ни вдъхновява.

  • ТРИ: Обичай се!

За да обичаме ближния, трябва да обикнем себе си. Любовта отваря вътрешното ни пространство. Когато приемем себе си и си простим, ставаме свободни да приемем другите и да ги видим такива, каквито са. Тогава любовта се превръща в реална сила и може да трансформира реалността в щастие.

  • ЧЕТИРИ: Пребивавай в усилие!

Човекът се различава от бога по това, че е несъвършен. Именно това го поставя в позиция, в която той има възможност за постоянно и безконечно развитие. Усилието ни изгражда и развива, а развитието е процесът, който ни дава реално преживяване и удовлетворение от живота. Да не говорим, че това е и единствения начин да запазим здравето си.

Аз съм Роко Захариев. На 46 години съм. Откакто се помня, се занимавам с магията на звука. Свиря на тромпет, перкусии, пиано и още много други вълшебни инструменти. Музикант на свободна практика съм. Музиката е магията, която ме води в неописуеми светове, където единствената реална опора е променливосттаб- светове, където няма сигурност и предсказуемост.

Страстта ми е свободно-импровизационното музициране, наричано още моментална композиция (instant composition) – създава се музика на момента, която откровено рефлектира настоящето и конкретните свидетели на процеса, а те се превръщат от слушатели в участници в този процес. Раждането на спонтанно манифестиращи музикални форми е върховното усещане, до което някога съм достигал.

Правя това, което обичам. Обичам това, което правя и затова се чувствам щастливец.

Comments are closed