автор: Пламен Петков
ЕДНО: Над нещата!
Високо, високо, високо… звездите са звезди, защото са високо.
По-полека, брой до десет. Повече търпение, повече смирение. Понякога трябва да погледнем отвисоко, да почакаме… Понякога нещата се подреждат сами, друг път не могат да се подредят, каквото и да правим. При всички ситуации необмислена мигновена реакция по-скоро може да навреди, отколкото да подреди.
ДВЕ: Да не се ограничавам!
Когато искам нещо в момента – било то да изпия една, две, три….. двайсет бири – правя го. Ако искам да целуна момичето на пейката отсреща – поне отивам да се запозная. Ако искам да въртя огън – въртя. Тук и сега. Задръжките ни правят нещастни и неудовлетворени.
ИСКАМ ОТ ВАС ДА НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАТЕ !!!
ТРИ: Винаги влюбен!
Някога мислех, че не мога да обичам. Тогава се появи най-силната ми любов. И разбрах – без любов няма пламък. Ако няма огън, няма нищо. Когато човек е влюбен, той създава и твори – неусетно, с лекота. Чувството да гориш без да изгаряш е безценно.
ЧЕТИРИ: Пали!
Пали, гори, не тлей. Пали, което не ти нужно, гори в страстта си. Празнувай около кладата на загубите и победите си.
Аз съм Пламен Петков, от 31 години на тази планета и все още не съм сигурен, че знам кой съм. Посветил съм се на приключението да се намирам и толкова много ми харесва, че не съм сигурен дали искам някога да приключи. По пътя срещнах един оператор, един режисьор, един редактор… Вече десет години това са моите кариера и страст. Мислех, че са достатъчни, че няма нито място, нито време за друго. Но преди 31 години съм получил името Пламен. А все не пламвах. Усещах, че в мен има искри, готови да станат пламъци. Пламъците – в огън. Моят огън. Не знам дали вярвате в съдбата, но точно когато имах нужда да паля открих стихията, която запали мен. Буквално. Мислех, че трябва да я покоря и подчиня. Че това ще бъде моята битка. Но се оказа друго.
Аз и моят огън. Той ме научи, че никога не можеш да намериш себе си докрай и да знаеш кой си, защото всичко се променя. Понякога гориш, друг път тлееш. Понякога си клада, друг път – въглен. Но приключението продължава. Представям ви моето приключение. Различно всеки път. Това, което ви предлагам обаче – не е просто танц. То е представление за страховете, битките, копнежите и търсенията, които всеки от нас има. Спектакъл на живота – понякога печелим, друг път губим, но винаги имаме силата да го превърнем в изкуство, да го превърнем в красота.
Не ви пожелавам приятно гледане, защото всички сме участници.
https://www.facebook.com/P.P.FireArtist/
Снимки: личен архив Пламен Петков
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Пламен Петков и на Пълнощастие.
