ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… един провокативен и духовит, колкото спонтанен, толкова и премислящ китарист, културолог, обучител, сугестопедичен преподавател по скоростно четене, свръхпамет и креативност

Животът е игра. Най-важното правило е да му се радвате.

  • ЕДНО: Животът е игра – такава, която създаваме и едновременно с това участваме в нея. Ролята ни зависи само от нас!

Бързо и лесно можеш да достигнеш до пределите на човешката интелектуално-логическа мисъл, бидейки човек, който обожава да премисля отново и отново чисто екзистенциалния смисъл от всичко, което правим, както и посоката, в която се движим. Там, където интелекта не може да пристъпи, се появява интелигентността. За нея не знам да съществуват граници. Затова и едно от най-полезните, а може би за някои хора дори причудливи прозрения, които споделям е именно – че всичко е игра.

Можем да изберем каква да бъде играта. „Като за големи хора“ – правилата да бъдат сериозни, да има работа, често монотонна. Да играем на „аз ги разбирам нещата и другите нямат идея какво е живота“, изграждайки бариера между нас и „онези другите“. Да четем странни книги, да общуваме с по-малко хора, които са на същото или подобно мнение на нашето мение. Непрестанно да търсим начини как да спасим света, докато всъщност единствено се чудим как да се спасим себе си. Има и друг вариант, в който осъзнато започваме да играем с всичко, което света може да ни подари – преживяванията, идеите, хората, мечтите и възможностите, и независимо от знака пред уравнението да бъдем благодарни, че имаме тази възможност.

  • ДВЕ: Ние сме нашите емоции!

Това не значи, че емоциите не са нещо хубаво – напротив. Всичко, което изпитваме, придава цвят и дълбочина на различните моменти и ситуации. Емоциите са като стихии – огряващи, брулещи, галещи, настръхващи… Но това, че те е наваляло не те прави дъжд. Просто си подгизнал. Как ще приемеш случилото се зависи единствено от теб. Ако вместо да се борим с емоциите си, отделим време да ги наблюдаваме и приемем, ще постигнем изненадващо по-голям контрол над себе си и над начините, по които споделяме себе си и идеите си.

  • ТРИ: Винаги търсете истината и всеки път, когато смятате, че сте я открили, бъдете отговорни!

Спомням си как майка ми повтаряше, когато бях малък:

Василе, ти и това твое чувство за справедливост…

Колкото повече годините минават, толкова повече разбирам (или пък не) какво ми е казвала. Това, което със сигурност съм разбрал е следното:

  1. Това, което възприемаме и разбираме като истина никога не е пълната картинка.
  2. Това не означава, че не можем да я търсим. Предполагам, че заради това и се занимавам с нещата, които правя. Винаги търся да прочета нещо ново, да науча за различна гледна точка и най-важното – да я предам на още някой, за когото ще бъде тя полезна.
  3. Това, че сте открили все-пак истината не означава, че другите са готови за нея. Колкото и очевидно да е за вас, че земята е кръгла и даже се върти около слънцето, не значи че същите тези факти са очевидни за другите или пък, че са готови да ги приемат. Позволете си да бъдете търпеливи към другите и полезни за тях дотолкова, доколкото същността на всеки му позволява да бъде в конкретната ситуация. Това е сигурен начин да се чувствате далеч по-здрави и щастливи.
  • ЧЕТИРИ: Движете се и го правете смело!

Тук не говоря само за физическо движение. Движете мозъка си, движете идеи, движете плановете и целите, които имате. Смело и въпреки несигурността, която изпитвате от това, че пробвате нещо ново или от факта, че нещата са се обърнали на 180 градуса. Смелостта не е в липсата на неспокойствие и несигурност как нещата ще се случат, а в това, че сте решили да се случат въпреки всичко. Бъдете смели да се захванете с нова и вълнуваща работа; да се запознаете с мадамата, с която вече трети път се засичате някъде; да ходите царствено изправени, с лека и вечна усмивка – ако не за друго, то защото сте избрали да следвате другите три съвета… А това си е смело начинание 🙂

Аз съм Васил „Ваш“ Симеонов.

Спомням си детската ми мечта – исках да отида в Дания, където да стана дизайнер на Лего конструктури. Казано по най-неподправения начин: все още вярвам, че това би било едно от най-готините неща на света.

Разбира се нещата се случиха малко по-различно, но креативният елемент остана съпътсваща живота ми частица. Лонг стори шорт, вече малко повече от десетилетие се занимавам с това да свиря на китара. Освен, че съм изпълнител в една по-колоритна българска банда, имам и чудесното удоволствие да преподавам тази магия на други, като учител по китара. Е, тези мои любими занимания претърпяха редица промени през последните месеци, че и години. Поради различни физически фактори, способността ми да свиря бе сведена до минимум, което дори в момента е доста катарзисно преживяване.

Катарзисно, защото освен всичко ми помогна да открия повече за себе си. Дадох си сметка, че независимо къде, независимо как и с какво, винаги ще търся да правя това, което ме вдъхновява. Ще търся ново познание и ще споделям опита, който имам с другите. Така преди време, заедно с още един човек направих първия си курс „за гении“ по креативност, говорни умения и себеизразяване. С времето все повече започнах да се увличам по сугестопедията и да се заобикалям с хора, които да споделят моите интереси. В момента водя и съм създател на редица обучения по скоростно четене, свръхпамет, креативност, всички поднесени по… по-здравословен и с колосална доза настроение начин.

Снимки: личен архив Васил „Ваш“ Симеонов

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Васил „Ваш“ Симеонов и на Пълнощастие.

https://www.facebook.com/velianband/

https://velian.bandcamp.com/

https://www.youtube.com/channel/

Comments are closed