ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… една любителка на малиновото вино, среднощното философстване и пътуването на стоп

  • ЕДНО: Изобрети си смисъл и му вдъхни живот!

Винаги ще помня момента след едно тежко интервю за работа. Бях провела тренинг на екип от търговци за работа с ключови клиенти на голяма фирма – просто излязох смазана. Главата ми пулсираше. Взех си бира и седнах на един бордюр в парка, както правехме като тинейджъри, просто да поседя. Тогава осъзнах, че съм се стегала на възел, целия живец ме е напуснал и не съм добре. Наоколо имаше слънце, хора, смях, а аз не можех да ги почувствам! Поседях на този бордюр, както си бях – с костюма, ризата, токчетата… И казах: не. Това вече няма смисъл за мен – взима ми повече, отколкото ми дава. Нищо не мога да дам повече на тези хора, затварям тази врата!

Както казват индианците:

Като забележиш, че яздиш умрял кон – слез!

Липсваше ми смисълът. А той е нещо, което трябва сам да си измислиш – да си дадеш време, да позяпаш залеза, да качиш Мусала, да прекопаеш градинката зад блока или каквото там работи за теб. Да го измислиш, да го изстрадаш, изфилософстваш, да го решиш. Какво е това нещо, което ще ми носи радост да го върша? Аз защо го върша това сега? Има ли друг начин да постигна целите си, който да ми носи повече радост? Какви други неща имат смисъл и радост за мен? Има ли смисъл да продължавам това, което съм почнал или той някъде по пътя се е изгубил? После, като си отговориш честно на тези въпроси, да имаш смелостта да се откажеш от безсмислените неща и да дадеш газ на смислените – чудесата почват да се случват. Понякога става за миг, понякога отнема много време… Радвам се, че тогава на онзи бордюр казах „не“ на тогавашната си професия, а след известно време (и малиново вино) казах „да!“ на рисуването. Едно от най-добрите решения в живота ми. И смелите, честно казано.

  • ДВЕ: Свободата, Санчо…!

…Наистина е велико нещо и ако щастието беше летене – свободата щеше да е чифт пухкави крила или поне турбо-витлов двигател.

Имам предвид свободата в главата – тази, която никой не може да ти даде и не може да ти отнеме. Да ЗНАЕШ с костите си, че си свободен, че във всеки един момент имаш избор. Може да не е лесен пътят зад тази врата, но врата винаги има – всеки край е и начало. С тази мисъл в главата човек може съзнателно да се напъха в много трудни места и да оцелее, да израсте. Защото щастието не е непременно да вървиш по лесния път. Щастието за мен е понякога съзнателно да се напъхаш в месомелачката и да излезеш от нея по-мъдър и по-цял. В такива ситуации, приятелю, можеш да си кажеш: ето го изхода. Когато реша, мога да си тръгна от този офис, от този човек, от този град, но преди това я да видим какво има тук! И вече си откривател, любопитко, младеж, дете! Можеш да се впуснеш и потопиш в опита без страх. Да бъдеш щастлив и в кривата ситуация. Защото си свободен – изначално, по презумпция, де факто и завинаги! Колкото и безнадеждно да изглежда едно положение, смяната на перспективата може да разкрие нови възможности, ако човек вярва, че свободата е негов вътрешен и неизменен атрибут.

  • ТРИ: За хората и виното!

Незнайно защо, когато някой е подтиснат, все се намира някой да даде епичния съвет „излизай повече, срещай се с хора“. Хората могат да бъдат крайно натоварващи, когато на човек не му е до тях. Да оставим настрана индивидуалните особености на екстроверт – интроверт, в живота минаваме през различни периоди, в които имаме различни нужди от социализация. За мен пълното щастие не може да мине без чувството за споделеност и любов. Без приятелството, споделеното преживяване, хубавия, дълбок разговор… когато съм в такова разположение на духа. Също така – без самота, тишина, вглеждане в себе си и занимания без чуждо присъствие и ангажиране в повърхностни разговори. И двете са ми много ценни, дават ми много. Понеже, слава богу, всички сме различни – ако има такова нещо като универсален съвет по този въпрос е – да чуеш себе си, нуждата си в този конкретен период и да не се насилваш. Да бъдеш винаги на разположение за най-близките си, да подбираш внимателно приятелите си и да се наслаждаваш на комуникацията в точната за теб доза. С хората, както и с много други неща – дозата прави лекарството.

  • ЧЕТИРИ: Силата да създадеш!

Преди години, когато не рисувах и не знаех, че ще започна, попаднах на интервюто на известен артист, чията основна теза насели трайно душата ми. Тя остана единствен спомен за него и до ден днешен вярвам, че е прав – всеки Е творец! Дори счетоводителите, контрольорите в автобуса, шефа на работа или майка ви. Всеки има в себе си каквото е нужно. Не ви трябва разрешение, нито да се родите с бляскав шлифован талант, нито някой да ви каже „ти можеш да бъдеш артист“ или „ето – ти стана артист“. С времето осъзнах, че изкуството е може би най-фината работа, най-личната, най-дълбоката. Създавайки, ти вливаш себе си в творбата – своите разбирания, мисли, любов, най-съкровените части на вътрешния си свят. Най-неосъзнатите, най-твои и лелеяни парченца. Творбите си обичаш като деца, дори кривите и грозните. Невероятно е до абсурдност и много вълнуващо! За мен изкуството някак намести последното парченце пълно щастие. Беше финалния щрих, който завърши усмивката ми и бих искала да го споделя. Мечтата ми от офисна мишка да стана художник като че ли започва да се осъществява. Усещането е просто несравнимо!

Ако намериш в себе си порив да твориш – дай му шанс! Дали ще бъде гоблен, картина, песен, дали ще излезеш за час да поснимаш в парка или ще направиш човече от глина – няма всъщност значение. Душата се излива в много форми и самият процес някак намества вътрешните пластове. Щастието за мен не е лесният път. То е да вървиш по пътя с вяра и с позитивна нагласа, да посрещаш и доброто и лошото спокойно и уверено. Да споделяш пътя си с твоите хора, да даваш времето си за хубави неща и да правиш и за другите света малко по-добър – с дума, картина, песен или чифт удобно обувки.

Аз съм Христина ТелефонскаMoonray, на 33. Вече бивш корпоративен обучител, философ, психолог, неуспяла учителка по философия и бъдеща пътешественичка около света. Понастоящем художник и майка на пълен работен ден.

Повече за мен и изкуството, което уча в действие, можеш да видиш тук: https://www.facebook.com/MoonrayArt/

Рисувам с пръсти, четки, душа, сърце. Рисувам и по поръчка, както и стенни рисунки.

Щастлива съм картините ми да имат смисъл, символика и излъчване и ще се радвам да ги споделя с теб!

Снимки: личен архив Христина ТелефонскаMoonray

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Христина ТелефонскаMoonray и на Пълнощастие.

Comments are closed