ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНОЩАСТИЕ ОТ… една творяща странница, която обича да рисува слънцето сутрин, а следобед търси феите под горския мъх

  • ЕДНО: Не чакай другите да те разберат – не могат!
  • ДВЕ: Уважавай самотата си!

Използвай я да мислиш по начин, който другите недоумяват.

  • ТРИ: Търси вълшебството в красотата.

Наслаждавай се на красивия цвят, но надникни и в листенцата му. Непременно потърси горския елф, който е „виновен“ за аромата му!

  • ЧЕТИРИ: Приеми светът с всичките му странности.

Всичко, което съществува в света, колкото и неприемливо да ти се струва понякога … е точно на мястото си! Приеми го.

Аз съм една почти 44-годишна странница. Името ми е съчетание от Венец и Слава. Преди 7 години извадих от ученическата си престилка забравения детски навик да рисувам. Смених увехналите листенца на стила си, попромених изразните си средства и теми, и така започнах да показвам на света мислите си. Имам край себе си две невероятни същества от мъжки пол на 9 и 16 години – с царски имена. Когато не правят бели, те ми изглеждат по-светли и от слънцето. Имам малка къщичка на брега на една планинска рекичка. Там събирам целия си свят, щом открадна време наяве или мислено да отскоча до нея.

Най-обичам по обяд – когато слънцето попарва всички мисли, когато топлия въздух притиска водата – да се излегна тихичко на наклонената върба до реката и да издебна как речната нимфа ще се „пльосне“ във вира. Защото… Няма начин да не се пльосне!.. Много е горещо! Обичам да се вглеждам в цветята на поляната и да търся това, което никой не би се сетил да потърси – душата им. Искам да имам миниатюрен фотоапарат, колкото напръстник, за да го пъхна под венчелистчетата и така да запечатам образите им. Трябва да покажа света от тяхната гледна точка.

Искам да успея да нарисувам Духа и Душата на човек, без някой да ме казва троснато: „Не може!“. Щом ги „чувам“ и „виждам“, трябва да мога да ги изразя, дори да е само късче от тях. Ето! Написала съм 16 разказа, които се четат с душата, не с ума. Понякога се чудя дали ще има по-щастлив човек от мен на земята, ако някога държа в ръцете си издадени в книжка поне част от тях.

Не обичам малките неща, защото няма такива. Всички неща са големи, просто някои хора имат малки очи!

Посетете изложбата „ТРЕПКА БЪЛГАРСКА“ на Венцислава Великова:

Трепка – женски накит, част от носията на българките (бел.ред)

ТРЕПКА БЪЛГАРСКА

Снимки: личен архив Венцислава Великова

© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Венцислава Великова и на Пълнощастие.

Comments are closed