- ЕДНО: Старай се да бъдеш полезен и на другите, освен на себе си!
Не, не се старай. Това е по-скоро някаква потребност, вътрешен порив, които ти хрумва на мига. Просто ако усетиш този импулс, го остави да се разлее. Има толкова много начини да усмихнеш някого – някого, когото обичаш или когото срещаш за пръв път и вероятно няма да засечеш никога повече. Така споделяш щастие, споделяш своята енергия, споделяш себе си. Не си представям щастие без споделяне.
- ДВЕ: Оставяй време за себе си!
С годините си дадох сметка, че перфектността е невъзможна и не е никак нужна. Времето не ми стига да бъда перфектна и вече не се стремя към това, колкото и отговорна и самокритична да съм. Опитвам се да подреждам приоритетите си така, че да имам време за правене на „нищо“. Време за мислене и съзерцаване, време в което да преосмисля грешките си – нищо, че пак ще ги допусна – време за безгрижна разходка, време за тръгване наникъде, време в което да не гониш срокове и цели. Твое време.
- ТРИ: Работи нещо, която не само ти харесва, но и те прави цял!
Не мога да си представя щастлив живот, в който основната част от деня е заета от работа, която ти носи само пари, без удоволетворение. Не мога да си представя да живея в очакване на почивния ден. Аз съм щастлива всеки ден, защото ще мога да създам нещо ново, ще мога да видя мислите ми да излязат през ръцете ми, ще мога да науча нещо ново, ще мога да направя нещо по-хубаво от вчера, а накрая работата евентуално и ще зарадва някого. Така всеки работен ден има смисъл.
- ЧЕТИРИ: Обграждай се с музика и стойностни хора!
Навсякъде и през цялото време в огромни дози, музиката винаги е с мен. Имам късмета да мога да избирам музиката си и докато работя. Съзнавам, че не всеки има тази възможност, а музиката е толкова силен импулс за извършването на всякакви действия. Ето, днес например танцувах, докато работя. Ако някой ден срещна някоя дама с това бяло-синьо колие, което направих танцувайки, ще се сетя точно на коя песен се е случило да го създам. За хората какво да кажа… имам огромния късмет да познавам и да срещам истински човеци!
Аз съм Мира. На 38 години съм. В последните 13 години съм на първо място майка. Иначе съм и много други неща – за някои съм благодарна, че имах семейство и приятели до мен, които да ме направят такава, каквато съм. За други все-още се уча да не бъда. Опитвам се да бъда полезна на семейството си като творя.
Това е работата ми – измислям и изработвам бижута.
https://www.facebook.com/modomoodinfabric/
Снимки: личен архив Мира
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Мира и на Пълнощастие.
