ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНО ЩАСТИЕ ОТ… едно Цице и Ди-ването от канапето с макрамето

  • ЕДНО: Не се събирай с човек, който не те кара да раздвижиш сивата консистенция в черепната си кутия!

 

  • ДВЕ: Ако идиот е равносилно на човек, достатъчно инат да осъществи откачените си идеи, бъди изявен идиот или си вземи един такъв, който да ти настъпва често аурата. (Идиот – шега за човек, който ражда много идеи).

  • ТРИНе слагай дрехи (маска), които те правят да изглеждаш, като „Барабар Петко с мъжете“ !

По-добре ходи „гол“. Пояснение: Голотата е естественото състояние, в което всеки се ражда. Играта на думи „ходи гол“ идва да каже „бъди себе си“.

  • ЧЕТИРИ: Не давайте мира на вашето Цице, докато не започне да мели с вас брашно!

Иначе, каква полза, че имате мелница до селската рекичка? Що е Цице, ще разкажем по-надолу.

Зад проекта „История в шевици“ стоят двама души, които са заедно в живота и вече четири пъти са чукнали десетката в живота, а сега гонят пета десетка: Славян Стоянов и Дима Тодорова.

https://www.facebook.com/Istoryavshevici/

http://istoryavshevici.blogspot.bg/

Славян: Възпитан съм от моя дядо в любов към родината и историята. Това до голяма степен определи какви ще ги чиня нататък. Имах щастието да израсна на село в едно различно време. Време, в което нямаше мобилни телефони, интернет или цветна телевизия. По цял ден тичахме по поляните. Карахме балканчетата си и правихме поразии, които дивите ни глави успяваха да родят. От това да „откраднем“ кон от текезесето, за да го яздим и да се пребием като кучета, до това да опустошим бостана на някой неподозиращ труженик, правейки се на каратисти.

Рисувам от най-ранна възраст, това ме отведе в училище за бояджии (художници) във Варна. След навлизането в компютърната ера, грабнах тази дяволия и се превърнах в дигитален художник. Около 12 години работих като графичен дизайнер – според някой клиенти, това е професия на човек, който по цял ден краде картинки от нета.

Създадох виртуално пространство, което да разбуди духа на българите и да не дава мира на душманите . „Виртуален музей на България“ е страница във фейсбук, която има над 37 000 последователи. Поддържа се ежедневно. Пуста му лудост да обичам всичко българско и родно ме въведе в борба за опазване на културно-историческото ни наследство. С няколко мои съмишленици от цяла България учредихме фондация, която се опитва да спаси от разруха един недопроучен обект, оставен на природните стихии. С две думи, създадохме още един трън за ЗАДНИЦИ. Любовта ми към етнографията, традициите ни и в частност везбата е тясно обвързана с всичко вече споделено. Заради тази любов ме нарекоха ГЕРГЕФЧИЯ. По инициатива на моето момиче ДИ-ването, както я наричам, създадох поднаправление към Виртуалния музей, което нарекохме „История в шевици“.

Какво ме прави щастлив:

Слънчев ден, раница на гърба ми. В нея храна, вода и фотоапарат. Да измина от 20 до 50 километра пеш в пресечена местност или атрактивна дестинация, където да снимам един камък от 30 гледни точки. Ди-ването откача в такива фази и ме оставя да се троша по чукарите сам. От време на време си взимам по някой друг луд като мен.

Кафе рано сутрин докато ДИ-ването търчи около мен къде с гащи, къде без гащи, бързайки за работа и правейки ми компания с кафето. Да слушам БГ радио на едно ретро радио „Христо Ботев“.

Друго, което лекува душата ми, е селска работа. Времето, в което опитвам да поддържам старата къща на село, където е минало детството ми. Да видя близките от рода ми на по чашка ракия и да се разговорим за миналите дни.

Дима: Любовта ми към българските шевици е късно осъзната любов, но превърнала се в дълбока и искрена страст. Не съм изпитвала особен афинитет към историята и традициите преди това, случи ми се в зряла възраст. Блъсна ме влака на миналото, така да се каже. Коренчето ме дръпна към себе си, след като намерих една стара риза на моя дядо. Поисках да реконструирам шевицата.

Имайки предвид с какво се занимава Цицето, реших че можем да превърнем това в нещо повече. Та моето слънце, чийто епитет във времето мутира от Слънце през Слънчице в Цице, се зае със създаването на виртуално пространство, което да разказва за историята на шевиците. История, както описваща нейния древен произход и предназначение, така и чисто човешката история, която съдържа всяка една шевица, предадена й от везбарката, чиито ръце са я сътворили.

Какво ме прави щастлива:

Очевидно ме прави щастлива Цицето да ме дразни. Кара ме да се чувствам жива и че толкова го обичам, че ми липсва всеки миг, когато дразнителя дори за кратко е някъде по друмите. Признавам – и аз обичам да го дразня лекинко.

Обичам да го гледам, когато потропва нетърпеливо, чакайки ме в някой магазин, където съм уж за кратко.

Щастлива ме прави това да съм у дома в Карнобат с всички около масата. Татко, майка, децата, сестра ми и зетя (другия, с когото обичам да се дразня).

Comments are closed