ЧЕТИРИ СЪВЕТА ЗА ПЪЛНО ЩАСТИЕ ОТ… едно младо момче, което обича да събира и разказва чудати истории и да пътешества – не само тялом, но и духом – без значение срещу какви премеждия се изправя

автор: Делиян Маринов

15301110_1450182325001672_459115247_n

  • ЕДНО: Наблюдавайте!

Съзнанието на човек е толкова отворено, доколкото той му позволи. Събирайте впечатления от заобикалящата ви среда и разширявайте кръгозорите си, защото винаги ще имате нужда от нови знания, които да приложите в различни ситуации.

  • ДВЕ: Споделяйте!

Няма по-голямо щастие от това да видите очите на друг човек, отразяващи блясъка на вашите собствени. Това, за което горите… нека окъпе в пламъците си и друг човек. Дори споделеното нещастие е по-леко.

15281124_1450182328335005_886323128_n

  • ТРИ: Чувствайте!

Събирайте емоции и ги задръжте в себе си. Лоши, добри. Всичките са богатство. Първите са страшен мотиватор и могат да ви вдъхновят и в най-черните моменти, а вторите са за да се наслаждавате още и още на това, което сте постигнали. Само одухотвореният човек може да бъде истински щастлив, защото той ще намира радостта дори в покоя и малките неща.

  • ЧЕТИРИ: Бъдете!

Помнете, че сте уникални. И никой не може да ви отнеме това, освен вие самите.

15310220_1450182358335002_621125388_n

Казвам се Делиян Маринов, и съм роден на 28-ми април 1992-ра в град Севлиево, макар детството си да прекарах в град Етрополе, дълбоко в Балкана, който си ми остана на сърце и до сега. Трудя се от 14-годишен, като първата ми работа беше товарач на бали сено. Не го правих толкова от недоимък, колкото заради това, че трудът оформя характера и колкото от по-рано човек се учи на работа, толкова повече качества ще има занапред в живота. Впоследствие се преместих във Велико Търново, където следвах политология и работих в завод за найлонови торбички. Открих писането сравнително късно, и започнах да го правя, защото събирах прекалено много впечатления за светa, обществото и всичко около мен и исках да ги уловя, запечатам и облека в истории.

Смятам, че литературата е една от най-ценните храни за душата. Но като всяка храна, тя трябва да е качествена, а не просто поредният „заместител”, който да залъгва изначалния вътрешен глад, но да не дава нищо повече. Все още нямаме почти никакви доказателства, че след смъртта си ще се преродим, или че ще отидем в отвъдното. Живеем тук и сега, и единственият начин да овековечим това мимолетно, сравненo с линията на времето съществуване, е да оставим нещо след себе си – което не само да напомня за нас, но и да бъде наследство на идните поколения. Затова и пиша. Пиша постоянно. Във всякакви форми и във всякакви жанрове. Ако има такива, с които не съм се пробвал още – то е въпрос на време. Ако бях архитект, щях постоянно да строя, а ако имах заложби като ковач – сигурно щях само това да правя. Писането обаче е особено нещо. Смятам, че ако човек иска текстовете му да са богати, той не трябва да бъде – само автор. Той трябва да се занимава с десетки, дори стотици неща, за да не му секват изворите на вдъхновение. Имам издаден фентъзи роман в две части „Пътуване през спомени” ч.1 и ч.2, който може да бъде намерен, както в Читанка, така и по книжарниците. Автор съм също на сборникa с разкази „Последните Българи”, който може да поръчате лично от мен. Участвам в различни антологии и общи сборници, като „Писъци”, „Мечове в Космоса”, „Детство”, писан в подкрепа на децата болни от диабет, и др.
В свободното си време пиша за уеб порталa за култура „Под Моста”. Освен статии на социална тематика, пиша ревюта на книги от ъндърграунд творци, отразявам постановки и родни кино продукции и подкрепям млади изпълнители с интервюта.
Работя в супермаркет, където срещам разнообразни хора, които ми помагат да си изградя желязна представа за обществото, в което живеем.

https://chitanka.info/

http://podmosta.bg/author/dmarinov/

http://www.goodreads.com/

15327564_1450182331668338_1417223371_n

Снимки: личен архив Делиян Маринов
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Делиян Маринов и на Пълнощастие

Comments are closed.