Александър Цонков – LOSTOV представя своя първи самостоятелен сборник с разкази, който излезе през пролетта на 2021 година. „Играта продължава“ в десет въпроса за историите в него плюс цитати от разказите, подбрани лично от автора.
Жанр на сборника, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те?
„Играта продължава“ е заглавието на сборника, а жанровете на разказите са фантастика, трилър, мистерии, фентъзи, реализъм и щипка хорър. Винаги това е било единственото заглавие.
Опиши с една дума част от главните герой/герои.
Героите в разказите са много и различни, но да речем този от „Човекът, който се възползваше“ – той е използвач.
Изречението, което най-добре описва настроението на сборника/разказите.
Настроенията, които тази книга би предизвикала, са строго субективни. Те зависят от читателя и от неговата нагласа. Постарал съм се да го преведа от различни и необичайни житейски ситуации, чак до необикновени реалности отвъд предела на нашето съществуване.
Изречението, което най-добре описва конфликта в някой от разказите.
Ще изобразя това с откъс от вътрешния конфликт на главния герой от титулния разказ „Играта продължава“:
„Ти не съществуваш. Ти си нищо!“
Ха-ха-ха! Но аз съм теб. Съществувам точно толкова, колкото е сумата в банковата ти сметка. Но в известен смисъл си прав. Тъй като загрижеността ти към тия хора е фалшива като обещанията за богатство, които щедро ръсиш по сценарий, тогава наистина съм едно нищо. Но пак ти напомням – аз съм теб и ти си мен. Значи правѝ си изводите, Бобка.
Изречението, което най-добре описва действията на избран от теб главен герой.
Из „Създаващия връзки“:
„Харесваше му да се вглежда по-надълбоко – чак до най-малките форми на живот и да изучава развитието на техния стремеж от примитивното към вечно недостижимото съвършенство. Никоя от тях не го постигаше, ала пътят, който изминаваха към тази цел му беше безкрайно интересен. Търсеше значение в обреченото им на неуспех желание да просъществуват и да пребъдат завинаги. Вярваше, че именно в това може да открие смисъла на собственото си съществуване.“
Изречението, което най-добре описва реалността или времето/мястото в избран от теб разказ.
Из „Зов“:
„Стоейки на прага на Мултивселената, Едуард прозря великия смисъл на кръговрата на природата. Долови връзката между космичния цикъл на вселените и паралелните реалности. Осъзна, че животът и смъртта са просто две състояния на един вид съществуване. А имаше още толкова много…“
Най-всяващото страх изречение в сборника според теб.
Из „Зов“:
„Като свирепа лятна градушка Госта нахлу в съзнанието на доктора и завладя всяко кътче на мисли, спомени и себеусещане. Същността беше узурпирана, а чувството за превъзходство – заменено с абсолютната нищожност на човек, изправен пред величието на Безкрая. Сетивата станаха безполезни и излишни и единственото, което се запази в него беше първичният инстинкт за самосъхранение. Госта се взря в него и вникна в остатъците от някогашния разсъдък, които се стопиха и на тяхно място се настани страха.“
Историите в сборника дават на читателя:
Без никакви претенции се надявам, че тези истории ще дадат едно по-необичайно преживяване в света на необикновеното с приятен послевкус.
Кой известен актьор си представяш в главна роля/роли?
На прима виста ми идват наум Захари Бахаров и Робърт Патинсън. С уговорката, че това подлежи на много по-обширно размишление. Възможностите са безброй.
Песен, която би избрал за „саундтрак“ на сборника?
Автор: Александър Цонков – LOSTOV
Снимки: личен архив Александър Цонков – LOSTOV
Четири съвета на Александър Цонков – LOSTOV за Пълнощастие
