Жанр на книгата, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те?
Детската приказка в рими „Обувките на Лили“ е от онези истории, които си идват с името. Нямаше никакви други работни варианти. Цялата случка беше заключена в тези три думи. От мен като автор се искаше само да отворя вратата на шкафа, в който живеят обувките на Лили.
А защо избрах името Лили? Така ми прозвуча в главата още първия път и реших да го оставя.
Опиши с една дума главния герой/герои.
Не бих могла с една дума.
Главните герои в тази книга са всички обувки на Лили – момиченце, което наскоро се е сдобило с братче. Именно обувките превеждат малките читатели през непознатия път на ситуацията „бебе вкъщи“, водейки спорове помежду си и споделяйки своите вълнения, съмнения и страхове. Това е моята препратка към емоциите, които бушуват във всички деца, на които им предстои такава важна и толкова хубава промяна – появата на нов член в семейството. Момент, в който децата често се губят – имат свои страхове, изпитват непознати чувства. Идеята на книгата е да им помогне да осъзнаят красивата страна на такова събитие, като преминат през познати и истински за тях неща – сезони и преживявания, малки детайли от ежедневието, което, до голяма степен, ще се промени.
Изречението, което най-добре описва настроението на книжката:
Ценното на тази история е, че събужда различни чувства – започва с комичен и закачлив диалог между обувките в един шкаф и достига до съкровено осъзнаване на реалността, на дома и семейството, на пътя, който предстои. Съответно, настроението се мени – започваш да я четеш с усмивка, а накрая преглъщаш топката, застанала в гърлото ти.
Това е история за красивата надежда в отношенията между братя и сестри, между малки и големи. История за приемане и грижа, за заедност.
Изречението, което най-добре описва конфликта:
Как Лили ще им се любува,
ако въобще не ги обува?
Това е чисто изпитание!
Нуждаеха се от внимание.
Откъс, който най-добре описва действията на главния герой:
Това е моментът, в който Лили отваря вратите на шкафа и вместо да отговори на очакванията на обувките – да избере някой чифт от тях, оставя вътре две малки бебешки обувчици, напълно непознати за обитателите на шкафа. И паниката започва…
Вратата бавно се отвори,
а Лили, без да проговори,
грижливо най-отпред постави
едни обувчици лилави…
Откъс, който най-добре описва реалността или времето/мястото на историята:
Във шкафа са се настанили
И спят обувките на Лили.
…………………………….
Светът им е съвсем потаен.
За нас – невидим и незнаен.
Вълнуват ги различни теми –
за тях все важни и големи:
какво е времето? Вали ли?
Кои ще си обуе Лили?
Най-вдъхващото обич изречение в книжката според теб:
Безспорно, това е финалното изречение и преходът към него:
Не ги будете, нека спят.
Подготвят се за дълъг път.
Те трябва да събират сили,
за да поемат с нас и Лили
и да оставят отпечатък
по пътя си оттук нататък…“
……………………………..
„По своя път, по пътя нов,
те имат нужда от любов…“
Книжката дава на читателя:
Смея да твърдя, че тази приказка в рими дава всичко това на читателя:
На първо място има вълнение – обувките са истински развълнувани, доста са емоционални, вдъхновяват се от развоя на събитията, смело преминават през първоначалния шок.
Има мъдрост – те мъдро проумяват смисъла, с който идва всеки нов член на семейството.
Има веселие – диалозите и реакциите на обувките предизвикват смях, докато те са изправени пред най-голямото си приключение – появата на бебе в къщата.
Така стигнахме до обичта. Обичта е навсякъде, особено на финала.
Бих добавила думите „изненада“, „страх“, „несигурност“, „нежност“, „осъзнатост“, „съпреживяване“ – те също присъстват под една или друга форма. Точно заради богатия набор от различни емоции и усещания, тази книга успява да въздейства.
Кой известен актьор си представяш в главната роля/роли?
Трудна работа е да изиграеш ляв пантоф…
Песен, която би избрал за „саундтрак“ на книжката?
Ритъмът на сърцето – това е подходящият саундтрак. Има книги, които трябва да се четат в тишина.
ЕДНА ЛЮБОПИТНА ИСТОРИЯ:
Зад книгите, които правя, освен огромна любов, често стои и моят непремерен ентусиазъм.
Когато написах текста за „Обувките на Лили“, така ясно си представях героите, че ми се прииска да ги материализирам. А героите бяха… обувки. Обувки, но с характер…
Съвсем точно си представях и Лили, въпреки че тя не присъства като образ никъде в илюстрациите. Нейната роля в приказката е хем ключова, хем деликатна. Лицето ѝ присъстваше в съзнанието ми – виждах я ясно и знаех точно какви обувки биха подхождали именно на това момиченце.
Преди да нарисувам илюстрациите, започнах да купувам детски обувки – рових в сайтове, посещавах магазини, търсех точните обувки от всеки вид, който беше намерил място в историята. Виждах ги във въображението си, знаех как трябва да изглеждат, знаех, че ще ги „разпозная“, когато ги видя.
Седмици наред купувах детски обувки – едни одобрявах, други – не. Прерових и десетки чужди сайтове за детски обувки, съответно замесих приятели, живеещи в чужбина, които ги поръчваха оттам и ми ги носеха.
Бебешките обувчици ме затрудниха най-много. Търсех съвършените. Сдобих се с няколко чифта, но все не разпознавах точните. Накрая ги открих, но бяха сини…
А в текста бяха лилави!
Благодарение на ентусиазма ми станаха точно каквито искам – съвършените лилави бебешки обувки. Иначе казано – боядисах ги. Нямаше нищо, което да ме спре да получа ТОЧНИТЕ бебешки обувчици – тези на новороденото братче на Лили.
Ето, че бях събрала пълната колекция от обувки! В продължение на дни изработвах собственоръчно очи, носове, усти, биберони (за бебешките). Направих стотици очи и усти от полимерна глина, докато не „прогледнат“ с онзи поглед, с който ме гледаха някъде от самата ми същност.
На първата среща на книгата с публика виждах как децата искрено се забавляват с обувките на Лили. Родителите ги снимаха до тях, някои деца направо събуваха своите обувки и настояваха да им обуят „от тези, с очите“, други не искаха да си тръгнат само с книга, а и с чифт весели обувки… Беше забавно, каквато беше и целта ми, разбира се – една по-различна среща между децата и героите от книгата.
Разказвам всичко това, за да ви кажа, че ентусиазмът винаги помага. Той коства време, енергия и средства, но толкова добре се вписва в това, което правиш с отдаденост и обич!
Разбира се, само ентусиазъм не е достатъчен. Трябва и нещо зад него, което да го оправдае.
Пазя всички реални обувки на Лили. И тези на бебето в книгата.
От останалите подарявах с най-голяма радост на деца на приятели. В ателието ми още има няколко чифта детски и бебешки обувки – чисто нови, непокътнати. Знам, че и те ще си намерят точните крачета и ще поемат „по своя път, по пътя нов…“.
Децата имат нужда от любов.
Автор: Евгения Войнова
Снимки: Личен архив – Евгения Войнова
Пълнощастие 2024 © Всички права запазени.
- ЩИПКИ: „Обувките на Лили“ на Евгения Войнова
Жанр на книгата, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те? Детската приказка в рими „Обувките на Лили“ е… - ЩИПКИ: Детската книжка „Така започна всичко“, посветена на щастието да осиновиш дете
Създателките на книжката Димитра Мирчева и Мариана Кръстева са подбрали онези изречения от текста, които да ви дадат най-точна представа… - ЩИПКИ: „Играта продължава“, разкази от Александър Цонков – LOSTOV
Александър Цонков – LOSTOV представя своя първи самостоятелен сборник с разкази, който излезе през пролетта на 2021 година. „Играта продължава“… - ЩИПКИ: „Пратеник на полумесеца“, роман от Йоана Вълчева
Жанр на романа, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те? Заглавието е „Пратеник на полумесеца“, а жанрът –… - ЩИПКИ: „Шепа случки за доброто“ от Анна и Енио Коласанте
„ШЕПА СЛУЧКИ ЗА ДОБРОТО“, ПРЕДСТАВЕНА В ДЕВЕТ ВЪПРОСА КЪМ АВТОРИТЕ: Жанр на книгата, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви… - ЩИПКИ: „Софийски магьосници в сърцето на Странджа“ на Мартин Колев
Жанр на романа, заглавие. Имаше ли работни заглавия и какви бяха те? „Софийски магьосници в сърцето на Странджа“. Съдейки по…
