Автор: Евел Инара
Започвам с признанието, че всички тези неща съм ги правила. Е, без последното. Така че, не искам да размахвам пред никого пръст, просто ви предлагам заедно да се замислим защо не е хубаво да вършим разни неща, ако обичаме Родината си.
Нека не обиждаме страната си.
Някак отвътре ни идва да възкликнем „българска работа“, ала не като похвала, а като обяснение все за лоши неща. Ако в гнева си преброим до десет и след това се замислим, ще забележим как всички онези неща, които с лека ръка обидно наричаме „българска работа“ се случват по целия свят, не само в Родината ни. А „българска“ не е синоним на нещо лошо, напротив. Щом дори ерата, в която живеем е наречена Era Vulgaris на латински, значи името ни има дълбоки и съществени корени в света, в който живеем. И моля, не вярвайте на Уикипедия, която ще свърже името на ерата със значението на думата „вулгарен“, „простолюден“ и прочие. В тази дума – български – и в езика ни се крие почти заличената ни история! Векове наред много народи са полагали усилия да окалят значението на името ни и все-още полагат. Нека не им помагаме.
Нека говорим и пишем на български.
Едва наскоро осъзнах, че мога да изпиша името си във Фейсбук на кирилица. Просто не ми беше хрумнало. Признавам, че водена от масите и аз съм писала по някоя и друга думичка там на английски, публикувайки снимка. Обаче напоследък българи, живеещи в България масово пишат на английски. Обяснението е, че имали приятели чужденци. Започнах да подминавам голяма част от чуждоезичните публикации на мои приятели, гадаейки защо ли за тях може да са по-важни приятелите им небългари:)
Спомням си как преди двайсетина години се разхождах с баба и дядо в центъра на родния ми Сливен и те ме питаха „Евче, какво пише там?“. Тогава забелязах, че табелите над магазините се бяха променили и повечето бяха на латиница. Както и имената на почти всички хотели по българското черноморие в наши дни. Смешно е и е тъжно. Ние сме българи. На езика ни пише и говори огромна част от Европа и Азия. Нека и ние с гордост го правим!
Нека не предпочитаме вносните стоки.
След социализма в България всички изпитахме глада по лъскавите, вносни стоки. Години наред избягвах стоките с надпис „произведено в България“, докато постепенно живота не ме убеди, че много греша. Вентилаторът в банята беше последната такава покупка – след като два пъти „елитните“ западни марки изгаряха, купихме български. Оказа се десетки пъти по-тих и също толкова икономичен. За цената изобщо няма да споменавам.
Но идеята да избираме българските стоки не е само в качеството. Нека парите ни остават в България. Нека не купуваме скъпи стоки, които наши сънародници са произвели с кървав труд в чужбина. Нашата Родина е земен рай. Ще ни даде и храна, и ум, за да произведем всичко, от което имаме нужда. Само трябва да се подкрепяме!
Нека не емигрираме.
Ако досега не съм ви ядосала, сигурно сега вече успях. Ще скочите, викайки как немотията гони децата ни. Разбирам. Донякъде. Нали и аз съм част от този народ и тези деца.
За късмет имах възможност като ученичка да поживея две години в друга държава и да разбера, че никъде не е като в моята прекрасна България. А децата си ги гоним сами, внушавайки им как трябва да учат в чужбина, да „успеят“. Да живеем добре значи да имаме храна на масата и любимите ни хора около нас. Който иска, ще намери начин. Въпрос на приоритети.
Ако смятате, че единственото решение е чужда страна, то ще бъде единственото решение. Но не забравяйте, че така се сбогувате с България. Тя няма да е родина на децата ви.
Нека обичаме България и го показваме с действията си!
Автор: Евел Инара
Снимки: Явор Радев
© Всички права запазени. Препечатване на текста, изображенията и части от текста е възможно само със съгласието на авторите на статията.
