автор: Кристина Ризова
Казвам се Кристина, знаете ме от някъде и може да ме срещнете навсякъде. В професията разпознавам себе си като самозван градски антрополог и футуролог.
Едва ли някой някога се е питал, що за професия е това. Казано в щрихи звучи ето така:
- 7:27-8:00 По правило, денят на антрополог-футуролога започва като на всеки самознайко – с чаша полезни многознайни билки от знахарницата на всезнайко Знайко, по-познати като кафе, а в редки случаи чай.
- 8:00-8:30 Добре се знае, че добрият антрополог е информираният футуролог. За да бъде информиран, антрополога-футуролог е длъжен, да не кажа задължен, редовно да се информира от информацията в ефира. Разбира се, ефира ме информира, немците са първи – като най-чисти всичко им е изчистено. Продължавам да се информирам. Попадам на анкета от предаването на Jimmy Kimmel, проведена на Булевард Холивуд. Оттам разбирам, че 99,9% от анкетираните американски младежи не подозират за съществуването на държава Северна Корея, или ако случайно са я чували, то със зор я откриват на картата. Най-точното попадение беше Индия, останалите предположения се въртяха около щата Аризона и съседна Канада. За разлика от тях пък младите севернокорейци добре си знаят къде е USA и за разнообразие в игрите, насочват балистичните си хвърчила натам. В този ден международната всеобща възмута продължава с новината: ПеСеЖе взели някакъв, дето взимането му се равнявало на десетгодишния бюджет на UNICEF, aма не е Тони Найка, а друг с Найк /някой си Неймар/. У нас, все така – много шум и безшумни нощи.
- 8:45 Излизам. Излитам.
По път към футурологичната канцелария Митко Павлов дообогатява познанията ми на тема роден туризъм и местна проява на щедрост, изразена в картички, които щели да отлетят международно – за спомен на летуващите от нашето родно.
- 9:00-9:23 Часът е малко над девет, около девет или повечко над девет, въпрос на трафик и на график.
- 9:23-9:32 Пристигам. Истински късмет, футурологичната канцелария си е там, където я оставих. Влизам. Денят е дневен, обсипан с информация, готова за дезинфекция и дисекция.
- 9:37-11:08 Захващам се със стерилизацията, която изневиделица се прекъсва от нахлуване на инвентаризацията – с множество инвентаризатори, а не реставратори, обединени в усилието да реквизират, или не, направо да инквизират прашлясал Ботевски портрет. Отне ми час време да ги убедя, че футуролозите-антрополози уважават историята – каквато и да е тя, и че портретите са си портрети и е добре да си останат, където друг ги е оставил – навярно някой с уважителни причини за това. Разубедих ги. Убедих ги! Продължиха делата си с верификация на топлинната инсталация, добре е зимните несгоди да се решават лете.
- 11:10-16:30 Отървал се веднъж, футурологът се заема с дневната програма, която не без изненада съвпада и с вселенската програма. Антропологът изготвя мерки без размери, които е готов да оформи в таблички и да изпълни с методички. Важно за професията е антрополога да следи връзките, а футуролога – развръзките.
- 16:35-17:18 Краят на работния ден наближава, решени са множество двустранни и многостранни междувселенски въпроси. С облекчение разбирам, че София е провъзгласена за Междуцивилизационна Междугалактическа Станция, а еНДеКа за неин команден център.
- 17:19-17:30 Дневната вселенска работа на работника антрополог-футуролог приключва с известието, че арматурата от демонтирания паметник ще послужи за реконструиране на ескалатора, свързващ центъра с върха, и вече няма да се налага Веско да се поти пеш дотам.
- 17:35-19:38 И пак на път. По път, на по път, гледам, разглеждам, информирам се, и илюстрирам, повече живо, отколкото живописно. Събирам впечатления за любимите ми Из „Впечатления от градския фолклор“. Ех, изпълнен с колорит е нашенския корен упорит.
Завършвам футурологичната си експертиза с мисъл от един свой още непубликуван разказ:
човеко са нужни три неща – увереност, циничност и чувство за хумор, и трите еднакво безполезни, ако бягаш от тигър
За финал: както често апелирам, който и да си, какъвто и да си, каквото и да правиш, прави го с добро, инак празни са делата, ако липсва доброта и доброжелателството. Това е от мен, Кристина Ризова – по образование инж.- химик, по задание чиновник, по призвание писател и художник, творяща под слогана Из „Впечатления от градския фолклор“.
Снимки: личен архив Кристина Ризова
© Копирането на статията е възможно само със съгласието на автора Кристина Ризова и на Пълнощастие.
